23. Тук тя прекъсна речта си и избухна в сълзи. Всички присъствуващи й дадоха право, насърчаваха я да постъпи така и изразяваха своето съгласие. Съгласи се също и Тиамид, отчасти доброволно, отчасти от немай-къде. Влюбен страстно в Хариклея, за него и едни час отсрочка значеше цяла вечност, но омагьосан от думите й като от сирена, беше принуден да отстъпи; още повече, че си спомни съня, който му предвещаваше брак в Мемфис. И той разпусна събранието, след като разпредели плячката — много от скъпоценностите сам си остави с доброволното съгласие на другите.
24. Тиамид заповяда да се готвят да нападнат на десетия ден Мемфис. А на двамата млади елини определи предишната колиба. По негово нареждане пак остана заедно с тях Кнемон, вече не като страж, а като придружител. Обноските на Тиамид станаха по-нежни от преди, от уважение към сестра му той приемаше също и Теаген на собствената си трапеза. Но реши да не вижда самата Хариклея, да не би нейният поглед да възбуди желанието му, та да престъпи взетото решение и даденото обещание.
И оттогава Тиамид се отказа от всякаква среща с девойката, защото мислеше, че е невъзможно да я гледа и да се овладява. А Кнемон, докато всички се разотиваха бързо всеки на своя страна по пръснатите си колиби, се отдели малко по-надалеч от езерото, за да търси билката, която предишния ден беше обещал на Теаген.
25. Когато се видя насаме, Теаген избухна в сълзи и плач. Без да каже нещо на Хариклея, той призоваваше непрекъснато боговете за свидетели. Тя го запита дали оплаква старите и общи нещастия, или го е сполетяло нещо ново, а Теаген отговори:
— Какво по-ново и по-лошо от престъпването на клетви и обещания, когато Хариклея ме забравя и обещава брак на друг?
— Замълчи — прекъсна го девойката — и не ме измъчвай повече от нещастието! След толкова доказателства на моята вярност не бива да ме подозираш заради случайни думи, изречени за наша полза. Иначе ще изглежда, че ти повече си се променил, отколкото според тебе аз съм променена. Наистина съм нещастна, не отричам. Но няма на земята никаква сила, която да ме принуди да не бъда разумна. Само веднъж, зная, проявих слабост от любов към тебе, но то беше в границите на позволеното. Не като на любовник ти отстъпих, но отначало като на бъдещ съпруг, на когото се обрекох. И досега останах чиста и се пазя от сношение с тебе, често съм отблъсвала твоите пориви, очаквайки нашия брачен съюз, уговорен още отначало между нас с клетва пред всички. Нима си тъй глупав да мислиш, че предпочитам този чужденец пред елина, разбойника пред любимия?
— Но какво означаваше красивата ти публична реч — запита Теаген. — Че ме представи за твой брат, е прекалено умно, за да отклони занапред Тиамид от ревност спрямо нас и да ни позволява да оставаме без страх заедно един с друг. Разбирам също историята с Йония и с пътуването до Делос. То беше, за да прикрие и наистина да заблуди слушателите.
26. Но че на драго сърце се съгласяваш на брак и определяш точно момента, това не мога и не желая да разбера. Бих предпочел да потъна в земята, отколкото да видя такъв края на моите страдания и надежди по тебе.
Хариклея прегърна Теаген, целува го продължително и го обля със сълзите си.
— Как се радвам — рече тя — да чуя твоите опасения за мене! Ти показа, че и след многото бедствия твоята любов към мене не се е накърнила. Но вярвай, Теагене, че сега не бихме разговаряли за това, ако не бяхме си дали нашето обещание. Когато надделява страстта, твърдото упорство, както знаеш, още повече усилва похотта на силния, докато примирителната реч, отзивчива на желанието, омекотява първия бушуващ порив и успокоява остротата на копнежа със сладостта на обещанието. Според мене които любят по-грубо, смятат обещанието за първо доказателство; като повярват чрез него, че са постигнали победа, приспиваш) от надеждата, се чувствуват по-спокойни. Това имах пред вид самата аз, когато обричах себе си, а останалото предоставих на боговете и на съдбата, която бди още отначало над нашата любов. Един или два дни често донасят спасение, а съдбата дарява на хората това, което те не получават и след много умувания. Така с измислиците си аз отсрочих настоящата заплаха, като отклоних явната опасност с неясни обещания. И така, най-сладки мой, ние трябва да пазим измислицата като измислица и да не се издаваме не само пред другите, но дори пред Кнемон. Той е великодушен към нас и е елин, но преди всичко е пленник и ако се наложи, ще предпочете да угоди на победителя. Нито поради продължително приятелство, нито поради кръвно родство сме сигурни в неговата вярност. Затова, ако някак се усъмни в нашите отношения, най-напред трябва да отричаме. Понякога и лъжата е оправдана, ако е полезна на този, който я изрича, и не вреди на този, който я чува.