И след като се разчуха хиляди подобни гласове и присъствуващите и на дело показаха, че наистина ще се противопоставят, изстъпиха се и се възпротивиха с искането да се умилостивят боговете с други жертви.
Хидасп на драго сърце понесе неуспеха си, той прие доброволно това желателно непокорство. Като видя, че народът изразява радостта си с многото продължителни възгласи и с буйни благослови, остави го да се насити на радостта си в очакване да настъпи общо успокоение.
18. А сам се приближи до Хариклея.
— Скъпа — обърна се към нея, — че си моя дъщеря, потвърдиха различителните знаци, доказа мъдрият Сисимитър и показа преди всичко милостта на боговете. Но кой е този момък, който е пленен заедно с тебе и пазен от стража за победните жертви на боговете, а сега стои върху жертвеника и чака изпълнението на обреда? Защо го нарече брат[81], когато най-напред ви доведоха при мене в Сиена? Да не би да се открие, че и той е наш син? Но Персина беше трудна само веднъж, и то с тебе.
Хариклея се изчерви и наведе очи.
— Че е мой брат — отговори тя, — аз излъгах, понеже така се наложи тогава. А кой е в действителност, по-добре сам да ти каже. Той е мъж и не ще се срамува да говори по-прямо от мене, която съм жена.
Хидасп не разбра смисъла на думите й.
— Прощавай, дъще — извика той, — че те накарах с неуместния за моминския свян въпрос за момъка да се изчервиш. Но ти седни в палатката при майка си и я радвай с присъствието си повече, отколкото тя е страдала при твоето раждане. Създавай й радост, като й разказваш за себе си. А аз ще се погрижа за жертвоприношенията, вместо тебе ще потърся друга равностойна девойка, която да бъде принесена заедно с този момък.
19. Хариклея насмалко не изпищя ужасена от вестта за заколението на Теаген. Но сметна за полезно да потисне тежката си мъка и по необходимост, следвайки целта си, се овладя.
— Господарю — извика, — може би не трябва да търсиш друга девойка, щом веднъж народът чрез моето освобождаване се е отказал от жертвуването на жена. Но ако някой държи жертвоприношението да се изпълни с четен брой младежи от двата пола, ще трябва да търсиш не само друга девойка, но и друг момък или, ако не направиш това, да заколиш не друг девойка, а мене.
— Мълчи! — каза той и я попита защо говори така.
— Защото — отговори тя — предопределението на божеството е да живея, докато той е жив, и да умра заедно с него.
20. Хидасп, още не разбрал напълно смисъла на нейните думи, отвърна:
Хваля, дъще, човеколюбието ти. Състрадаваш чужденеца елин, твой връстник, пленен заедно с тебе, с когото те свързва дружба от времето на странствуването ти, и се застъпваш за спасението му. Но не е възможно той да се освободи от жертвоприношението. Съвсем не би било пристойно да пренебрегнем бащиния обичай за победните жертви. Освен това не би го допуснал и народът, току-що с милостта на боговете склонен да освободи тебе.
— Царю — отвърна Хариклея, — (татко може би още не мога да те назовавам), ако с милостта на боговете моето тяло е спасено, чрез същата милост трябва да бъде спасена и душата ми, понеже наистина той е моята душа, и боговете, които са отсъдили така, го знаят. Но ако се види, че това не е угодно на мойрите и ако трябва на всяка цена жертвоприношението да се изпълни със заколение на чужденеца, обещай ми тази единствена добрина: заповядай аз самата да принеса жертвата, да приема меча като достойна скъпоценност и да покажа пред етиопците мъжеството си.
21. — Не разбирам — отвърна обезпокоен Хидасп — как обръщаш мисълта си в друга посока. Преди малко се опитваше да защитиш чужденеца, а сега се готвиш да го убиеш със собствената си ръка като някакъв враг. В това намерение не виждам нищо възвишено и славно за младо момиче като тебе. Но и така да бъде, то е невъзможно. Изпълнението на това действие според бащините закони е отредено само за посветените на боговете Хелиос и Селена, и то не за кой да е, а само за женен мъж или за омъжена жена. Така че твоето девство ти пречи да изпълниш своето не зная защо изразено желание.
— Но няма никаква пречка за това — каза тихо Хариклея, като се наведе до ухото на Персина. — Има, майко, кой и на мене да даде това име, ако вие сте съгласни.
— Ще се съгласим — каза с усмивка Персина, — веднага ще се съгласим по волята на боговете, когато изберем някой достоен за теб и за нас.
— Не е нужно да го избираме — извика Хариклея, — когато той вече съществува.
22. Тя искаше да говори по-ясно, защото необходимостта я правеше по-смела и опасността за Теаген, която беше пред очите й, я принуждаваше да пренебрегва моминския си свян.