Но Хидасп не се сдържа.
— О, богове — възкликна той, — вие изглежда смесвате лошото с доброто и отчасти възпирате подарено ми неочаквано щастие, давате ми ненадейно дъщеря, но безразсъдна. Нима не е объркан умът й, като произнася такива безсмислени речи? Най-напред нарече брат този, който в същност не й е брат. Запитана кой е чужденецът, отговори, че не знае. Отново опита да спаси като свой приятел този, когото не познава. А като разбра, че е невъзможно да се изпълни желанието й, започна да моли да го убие саморъчно като свой смъртен враг. Казват й, че това е допустимо, че само една-единствена, и то омъжена жена може да изпълни това жертвоприношение. Тогава твърди, че има съпруг, но кой е, не посочва. Как е възможно, когато жертвеникът показва, че нито има, нито е имала. Нима е възможно това изпитание, което винаги е откривало пред етиопците истината, само за нея да мами: когато стъпи върху него, да я пусне необгорена и да й позволи да се представя лъжливо за девица! И на нея само е позволено да нарича в един миг едни и същи мъже приятели и неприятели и да си измисля недействителни братя и съпрузи? Така че, жено, влез в палатката и я вразуми. Тя или е в бакхическо изстъпление, обладана от някое божество, което присъствува на жертвоприношението ни, или е помътила разсъдъка си поради прекомерната радост от ненадейното щастие. Аз вече заповядах да издирят и да намерят друга девойка, която да принесем на боговете. Докато стане това, ще отида при пратениците от различните народи, за да приема техните дарове за победните ни тържества.
След тези думи той седна на една височинка близо до палатката и нареди да дойдат пратениците заедно с даровете, които носят. Дворцовият докладвач Хармоний го попита как заповядва да дойдат — всички заедно ли, или на групи по народност, или по един.
23. Той отговори, че желае да се представят поред и поотделно, за да получи всеки дължимата му чест.
— Тогава, царю — казва докладвачът, — пръв да дойде Мероеб, племенникът ти. Той пристигна преди малко и чака пред стана, докато ти бъде известено.
— Глупако, ленивецо! — изкрещя му Хидасп. — Защо не ми съобщи веднага, не знаеш ли, че той идва не като пратеник, а като цар и е син на моя брат, който умря наскоро, и аз го възкачих върху неговия трон и го имам за собствен син?
— Зная това, господарю — отговори Хармоний, — но пожелах да намеря подходящия момент, защото, ако докладвачите се нуждаят от нещо, то е от предвидливост. Прощавай, че се стараех да не те отвличам от приятния разговор с царицата и царкинята.
— Но хайде да дойде тогава — нареди царят. Хармоний, като чу заповедта, се отдалечи и скоро се завърна заедно с този, когото трябваше да доведе.
И ето яви се Мероеб, изпълнен с достойнство младеж. Той току-що прехвърляше момчешката възраст, навършваше седемнадесет години, но надвиваше почти всички присъствуващи по ръст. Съпровождаше го блестяща свита от телохранители щитоносци. Построената наоколо етиопска войска се изпълни с възторг и почит и отстъпи, за да го пропусне.
24. Хидасп не остана върху престола, но го посрещна, прегърна го с бащинска сърдечност и го настани близо до себе си. Като му подаде ръка, се обърна към него:
— Идеш навреме, сине мой, за да отпразнуваш заедно с нас едновременно и победата, и сватбата. Защото бащините и родови богове и герои са открили за нас дъщеря и, както изглежда, за тебе годеница. Но за това ти ще научиш нещо повече после. А сега кажи, ако имаш някакво желание относно поданиците на твоята царственост.
Мероеб, като чу името «годеница», не можа да скрие радостта и свяна си и, макар под тъмната кожа, се изчерви, руменината пробягна под загара.
— Всички останали пратеници, които дойдоха, татко — каза той след малка пауза, ще увенчаят, всеки с подбраните си подаръци, твоята блестяща победа. А аз смятам за справедливо да възнаградя с подходящ подарък тебе, отличния пълководец и герой, затова ти водя един мъж, непобедим боец във война и кървави битки, несломим в борба, в юмрука и в пясъка на арената.
И в същото време посочи мъжа и му даде знак да се приближи.
25. Той се изстъпи напред и се хвърли пред Хидасп — с такъв ръст и с такива гигантски размери, че когато целуваше коленете на царя, насмалко не се равняваше със седящите на височината. Без да дочака заповед, свали дрехата си, застана гол и призова всеки, който желае да се състезава с него в оръжие или борба. Но не се отзова никой, макар че царят отправяше чести покани чрез глашатаите си.
— И на тебе — заяви Хидасп — ще дадем равностойна награда.