След тези думи той нареди да доведат за него многогодишен грамаден слон. Когато доведоха животното, той го прие с голяма радост, а народът възликува в един глас, удивен от остроумието на царя, сякаш намекът за неговото големство им беше утеха за тяхната слабост.
След това доведоха пратениците на серийците, които носеха две одеяния, изтъкани от тънки прежди — едното пурпурно, а другото чисто бяло.
26. Подаръците бяха приети и по молба на дарителите със съгласието на царя бяха освободени някога от държаните от дълго време в затвора осъдени техни хора. Тогава дойдоха пратениците на щастливата Арабия[82], те поднесоха ароматни билки, канела, подправки и други неща, с които изобилствува арабската почва, всяка на стойност от много таланти. Те изпълниха мястото с благоухания. След тях се явиха представителите на троглодитите, които поднесоха злато, събрано от мравуняци, и двоен впряг от грифони[83] със златна сбруя.
След това се появи пратеничеството на блемийците с венец, изплетен от лъкове и остриета на стрели от змийски кости.
— Ето ти, царю — казаха те, — нашите дарове, по стойност те отстъпват на всички други, но показаха цената си пред очите ти при реката срещу персите.
— Те са по-ценни — отговори Хидасп — от скъпи подаръци, защото станаха причина да получавам сега другите.
И същевременно нареди да ги попитат дали желаят нещо. Блемийците го помолиха да им намали данъците. А той ги напълно отмени за срок от десет години.
27. Пред погледа на царя преминаха почти всички пратеничества и той ги награди с равностойни, в повечето случаи с по-скъпи подаръци. Най-накрая се приближиха пратениците на аксиомите, те не бяха задължени да плащат данък, но бяха приятели и съюзници. Като изказваха радостта си по случай постигнатата победа, те също поднесоха дарове, между другото и някакво животно от необикновен вид и странна фигура. По големина достигаше ръста на камила, а по цвят на кожата беше нашарено с петната на пантера. Задната част на тялото му и зад слабините беше ниска както у лъва, а рамената, предните крака и гърдите се издаваха твърде нависоко несъответно на другите части. Шията му, тънка, беше удължена като у лебеда над голямо туловище. Главата му приличаше на камилска, по големина надвишаваше малко повече от два пъти главата на либийския щраус. Диво движи подчертано изписани очи. Чудновата е също походката му, различна от стъпката на всички сухоземни и водни животни. Движи краката си не под ред един след друг, но едновременно двата десни, отделно от тях двата леви, така че с всяка крачка премята едната или другата си страна. То се движи бавно и се държи толкова кротко, че водачът му го води за тънка връв, омотана около главата му като със здрава верига, и го насочва накъдето си иска.
Когато се появи, това животно предизвика удивлението на множеството, което веднага го нарече според характерния вид на тялото му камилопантера. Но веднага смут обзе събора.
28. Случи се следното: пред жертвеника на Селена стояха два бика, пред жертвеника на Хелиос четири бели коня, готови за жертвоприношението. Когато се показа необикновеното чуждоземно животно, те се смутиха като пред привидение, подплашиха се и разкъсаха веригите, които ги задържаха. Единият от биците (изглежда единствен беше забелязал животното) и два от конете се юрнаха да бягат неудържимо. Като не можеха да пробият обръча от войската, образуван от кръгъл плътен строй от тежковъоръжени щитоносци, се втурнаха безцелно и подгониха в бега си всичко в средата, като поваляха по пътя си всичко — и предмети, и живи същества. Така че се вдигна голяма олелия — от уплаха викаха едни, към които се насочваха, от удоволствие други, когато животните връхлитаха върху хората и предизвикваха поради бъркотията и паданията веселие и смях.
При това Персина и Хариклея също не можеха да запазят спокойствие в палатката, но отгърнаха малко завесата, за да видят какво става. Тук Теаген — или тласкан от мъжествената си решителност, или подтикван от някое божество, — щом видя, че пазачите му се бяха разпръснали в общата суматоха, изведнъж се надигна от жертвеника, на който беше коленичил в очакване на заколението си. И грабна цепеница от жертвеника, хвана един от конете, които още не бяха побегнали, метна се на гърба му и като улови гривата на шията му като юзда, го пришпори с пети, заудря го с цепеницата като с камшик и подгони изскубналия се бик.
Отначало присъствуващите помислиха, че Теаген се втурва да бяга, и всеки заподканя съседа си да не му позволява да пробие преградата от тежковъоръжени. Но щом починът на Теаген продължи, те разбраха, че това не беше плахост, нито бягство от заколението.
82
«Щастлива», «плодородна» Арабия гърците наричали крайбрежието на Арабския полуостров, докато вътрешната му част се наричала «пустинна» Арабия.