— Чужденецо, трябва да премериш силите си с този. Народът го желае.
— Нека се вслушаме в желанието му — отговори Теаген. — Но как ще се състезаваме?
— В борба — отговори Хидасп. А Теаген попита по-нататък:
— Но защо не по-добре с меч и пълно въоръжение, за да извърша нещо велико или, претърпял поражение, да затрогна Хариклея, която досега не произнесе нито дума за мене, или накрая, както изглежда, се отказва от мене?
— Защо ти се иска да замесиш името на Хариклея — го запита Хидасп. — Може би ти единствен знаеш. Във всеки случай трябва да се бориш, а не да се състезаваш с оръжие, защото не е благочестиво да се види пролята кръв преди времето на приношението.
Теаген разбра, че Хидасп се страхува да не се опорочи жертвата.
— Добре постъпваш — каза той, — че ме пазиш за боговете, които ще се погрижат за нас.
В същото време загреба от земята шепа прах и го посипа по раменете и ръцете си, които все още бяха потни от гонитбата на бика, отърси каквото не беше полепнало, протегна ръцете си напред и като опря здраво крака о земята, препъна подколенници, изви раменете и гърба, наведе леко шията и като обтегна цялото си тяло, застана, очаквайки напрегнато сблъсъка на борбата.
Етиопецът го измери с поглед и се усмихна, като оголи зъбите си и с подигравателни жестове даде израз на презрението си към съперника. След това налетя и стовари върху шията на Теаген ръката си — сякаш лост, и трясъкът от удара се чу надалеч. След това отново зае важна поза и се засмя тъпо.
А Теаген, още от малък в гимнастическите занимания[84] упражнен в намазването с елей и запознат точно със състезателното изкуство на Хермес, реши най-напред да отстъпи и за да изпита силата на противника, да не връхлита изведнъж върху чудовищната животинска грамада, но да надхитри с умението си просташката сила. Макар че беше малко разтърсен от удара, се престори, че чувствува по-силни болки, и остави другата страна на шията си за удар. Етиопецът го удари още веднъж, а Теаген се наведе и се престори, че насмалко ще падне по лице.
32. Етиопецът го погледна презрително и се осмели за трети път вече непредпазливо да връхлети срещу него. Но тъкмо вдигна ръка да я стовари, Теаген светкавично се приведе, отклони удара, с дясна ръка задържа лявата му ръка и отблъсна противника си, който и без това от замахването на собствената си ръка, нанесена във въздуха, се разлюля и го повали на земята. В същото време се пъхна под мишницата му, притисна се о гърба му и като обви с мъка ръце около търбуха, със силни непрекъснати удари на петите изкълчи краката му в глезените и ставите. Така го принуди да падне на колене. После го обгърна с краката си, притисна бедра в слабините му, избута му ръцете, с които етиопецът подпираше гърдите си, извърна ги на възел около слепоочието, изви ги над рамената върху гърба и принуди съперника си да се просне по търбух на земята.
Тълпата нададе общ вик, по-силен, отколкото преди. Не се сдържа и царят, а скочи от престола.
— О, каква неумолимост — извика той, — предстои според закона да се принесе в жертва такъв мъж!
И се обърна към него:
— Млади момко, ще трябва и за жертвата, какъвто е обичаят, да ти сложим венец. А сега се увенчай за тази славна, но напразна за тебе краткотрайна победа. Макар че не мога въпреки желанието си да те спася грозящата опасност, ще направя всичко, каквото е във властта ми. Ако знаеш какво може да се стори за тебе, докато си жив, пожелай го.
Едновременно с тези думи той положи върху Теаген златен, обсипан със скъпоценни камъни венец и не можа да задържи сълзите си.
— Тогава — отговори Теаген — ще поискам и те моля да изпълниш обещанието си. Ако съвсем не може да се отмени заколението, заповядай да го стори със собствената си ръка преоткритата твоя дъщеря.
33. Хидасп се изненада от тези думи и си спомни същата молба на Хариклея, но в бързината не сметна за нужно да издири точно причината.
— Обещах, чужденецо — заяви той, — че ще изпълня възможното, което пожелаеш. Но заколението трябва да извърши омъжена, а не девица — така изрично повелява законът.
— Но съпруг има и тя — извика Теаген.
— Това са празни приказки на човек, който наистина ще умира — каза Хидасп. — Изпитанието с жертвеника показа, че девойката не познава нито брак, нито мъж. Освен ако намекваш за ей този Мероеб — аз не зная откъде го познаваш, но той още не и е съпруг, само наречен от мене неин годеник.
— И прибави — каза Теаген, — че никога не ще стане такъв, доколкото познавам чувствата на Хариклея и доколкото е справедливо да се вярва на предсказанията на една жертва.
84
Гимназион, у гърците място за телесни упражнения (гимнастика); обширно пространство, обградено от колонади, помещения за упражнения и за бани. В по-късно време там изнасяли беседите си философите.