— Но, драги — намеси се Мероеб, — едва когато жертвеното животно се заколи и разреже, показва чрез вътрешностите си бъдещето. Ти, татко, каза истината, че чужденецът пред смъртта си говори празни приказки. Но нека, както заповядаш, го отведат при жертвениците, а ти, ако остава да се извърши още нещо, заеми се със свещенодействието.
И Теаген беше отведен на определеното място. Хариклея, която след неговата победа се беше съвзела и се надяваше на някакъв обрат, когато го поведоха отново, избухна в сълзи.
Персина се опита да я утеши.
— Може би — обърна се тя към нея — момъкът все още може да бъде спасен, ако ти се решиш да ми разкажеш по-откровено всичко останало за твоя живот.
Тогава Хариклея по необходимост, като видя, че времето не търпи повече отлагане, започна разказа си.
А Хидасп попита докладвача дали не остават още пратеници.
— Само сиенците, царю — отговори Хармонии, — те носят послание от Ороондат и подаръци. Пристигнаха преди малко.
34. Нека дойдат и те — заповяда Хидасп.
Те дойдоха и предадоха писмото. Хидасп го разгърна и зачете. То съдържаше следното:
«На човеколюбивия и честит цар на етиопците Хидасп — Ороондат, сатрап на великия цар.
Понеже ти ме победи с оръжие, но още повече и с великодушието си и ми отстъпи доброволно цялата моя сатрапия, аз не ще се учудвам, ако сега ми изпълниш още една малка молба. Една девойка, водена при мене от Мемфис, станала военен трофей. Като пленница тя била отведена по твоя заповед в Етиопия, както научих от нейните придружители, които тогава се отървали от опасността. Аз моля да я освободиш и да ми я подариш, най-напред защото искам девойката за себе си, но още повече бих желал да я предам на баща й. Той обходил много страни, за да търси дъщеря си, и бил пленен през време на войната в крепостта Елефантина. Там след това го срещнах, когато правих преглед на спасилите се, и той пожела да го представя на твоето великодушие. Този мъж се намира сега при тебе заедно с другите пратеници, той е способен да засвидетелствува с нрава си своя благороден произход, способен е и с външността си да те умилостиви. Върни ми го радостен обратно, царю, неин баща не само по име, но и в действителност.»
Щом прочете писмото, Хидасп запита:
— Кой от присъствуващите търси дъщеря си? Показаха му един старец и той се обърна към него:
— Готов съм, чужденецо, да сторя всичко, каквото иска Ороондат. Но аз заповядах да доведат тук само десет пленени девойки. За едната вече се установи, че не е твоята дъщеря. Погледни другите и ако я познаеш, вземи си я.
Старецът падна на колене и целуна краката му. Той внимателно огледа доведените девойки, потърси, но като не я откри, пак се натъжи.
— Царю — каза той, — не е между тези.
— Дадох ти моето съгласие — отговори Хидасп. Укорявай съдбата, ако не откриеш тази, която търсиш. Но че друга нито е доведена, нито се намира тук в лагера, може да видиш и да се увериш.
35. Старецът удари ръка по челото и избухна в плач, вдигна глава, отново огледа множеството и веднага се спусна като обезумял. Като стигна до жертвениците, засука като връв края на наметката си, която носеше, уви я около шията на Теаген и го повлече, като зави с висок глас на всеуслишание:
— Хванах те, подлец, хванах те, нечестивецо и престъпнико!
Стражите се опитаха да го възпрат и да му отнемат Теаген, но той го държеше здраво и го водеше като прилепен за него, така успя да го довлече пред лицето Хидасп и на съвета му.
— Царю — извика той, — ето този отвлече дъщеря ми. Този обезлюди дома ми и го направи бездетен, от самото светилище на Питий грабна душата ми, а сега като невинен стои пред жертвениците на боговете.
Всички се покъртиха от изнесеното: едни разбира думите му, а останалите се учудваха на гледката.
36. Хидасп му заповяда да каже какво по-точно желае. И старецът (той беше Харикъл) премълча истинския произход на Хариклея, понеже се страхуваше не си създаде неприятности от страна на същинските родители, ако се разбере, че при странствуването тя е провинила. Затова той разказа накратко само това, което не можеше да му донесе вреда.
— Имах, царю, дъщеря умна и красива. Ако само видехте, щяхте да се уверите, че говоря истината. Тя беше девица и свещенослужителка на делфийската Артемида. Но ей този хубостник, тесалиец по произход, който дойде в моя град Делфи начело на свещено пратеничество, за да изпълни стар бащин обичай, отвлече девойката от светая светих на храма, и то на храма на Аполон. Затова ще бъде основателно да кажем, че той е извършил светотатство и спрямо вас, като е опетнил и храма на вашия отечествен бог Аполон — той е тъждествен с Хелиос.