Негов помагач в нечестивото му дело стана някакъв мним пророк от Мемфис. Най-напред ходих в Тесалия и поисках от съгражданите му — етейците[85] — да ми го предадат, но никак не можах да го открия. Иначе те бяха готови, където и да се намери, да го предадат, за да бъде наказан със смърт като нечестивец. Тогава предположих, че е намерил убежище в бягството си в Мемфис, родината на Каласирид.
Отидох и там, но намерих Каласирид, както той заслужаваше, вече мъртъв. От Тиамид, неговия син, научих всичко за дъщеря си, между другото и това, че била изпратена на Ороондат в Сиена. Но в Сиена (отидох също натам) не заварих Ороондат, а в Елефантина ме застигна войната. И сега идвам тук като молител, който търси дъщеря си… Покажи милостта си към мене многоизстрадалия. Ще бъде от полза и за тебе да почетеш сатрапа, който ме изпраща.
37. Той замълча, завършил думите си с плач и вопли.
Какво ще отговориш на това? — Хидасп запита Теаген.
Цялото му обвинение е основателно — отговори той. — За него аз съм разбойник, безчестник, насилник, но за вас съм благодетел.
— Тогава върни му дъщерята — каза Хидасп, — която не е твоя, понеже преди това била обречена на боговете, и ще понесеш почетна жертвена смърт, а не позорното заколение като наказание.
— Но — отговори Теаген — справедливо е да възвърне отвлечената не похитителят, а притежателят й. А това си самият ти. Така че върни я, ако той не я признае за твоя дъщеря.
Вече никой не можа да изтрае. Настъпи общо раздвижване. Сисимитър, който дълго се въздържаше, макар че отдавна разбираше значението на разменяните речи и очакваше да се изясни цялата истина, сега се втурна и прегърна Харикъл.
— Спасена е твоята мнима дъщеря, която ти някога взе от ръцете ми — извика той — и която наистина принадлежи на своите родители, които ти знаеш.
38. Хариклея изтича из палатката, забравила целия свян на моминската си природа и възраст, втурна се в бакхически унес и падна пред краката на Харикъл.
— Татко — извика тя, — когото уважавам не по-малко от истинските си родители, накажи, както желаеш мене, непослушната, отцеубийцата, било че някой отнесе всичко, което извърших, към волята, било, че не го отдаде на грижата на боговете.
Персина от своя страна прегърна Хидасп.
— Всичко е точно така, повярвай — увери го тя, този момък, този елин, знай, е наистина годеник на дъщеря ни. Преди малко тя, макар и след вътрешна борба, ми призна.
От друга страна, и народът тържествуваше и надаваше щастливи възгласи. Всички съсловия и възрасти гледаха с радост това, което се представяше пред тях. Макар че не разбираха повечето речи, те разбираха главното по случилото се с Хариклея, или може би и от внушение на боговете, които изнесоха като на сцена всичко това и доведоха до познание на истината. Те съгласуваха противоположности, като сплетоха радост скърби, смесиха смях и сълзи и превърнаха ужасиите в ликуване. Така се смееха тия, които плачеха, ликуваха тия, които ридаеха, намираха, когато не са търсили, загубваха, когото са смятали за намерен. И накрая очакваното кръвопролитие се превърна в благочестиво жертвоприношение.
А Хидасп запита Сисимитър:
— Какво да правим сега, мъдрецо? Не е благочестиво да лишаваме боговете от жертвоприношението. Да заколим тези, които са ни подарили, също не е благочестиво. Но да помислим какво да направим!
39. Сисимитър отговори не на елински, но на етиопски, за да го разберат всички:
— Царю — каза той, — както изглежда, преголямата радост помрачава и най-разумните мъже. Отдавна ти трябваше да разбереш, че на боговете не е угодно подготвяното жертвоприношение. Сега и самите жертвеници ти показаха, че прещастливата Хариклея е твоя дъщеря и като чрез театрална уредба ти доведоха тук из средата на Елада нейния възпитател, хвърлиха в страх и смут конете и биците пред олтарите, с това дадоха да се разбере, че отхвърлят жертвените обичаи, смятани за най-свещени. И сега като венец на щастието и връхна точка на драмата показаха ето този момък-чужденец като годеник на девойката. Но нека приемем това чудотворство на боговете и да съдействуваме за изпълнение на тяхната воля. Да пристъпим към по-чисти жертвоприношения, като отстраним навеки принасянето в жертва на хора.
40. Това заяви ясно и на всеуслишание Сисимитър, а Хидасп, който разбираше също местния език, улови Теаген и Хариклея за ръка.
— И тъй, присъствуващи — извика той, — понеже всичко стана по волята на боговете, не бива да се противим. Затова пред свидетелството на самите богове, които нагласиха всичко това, и пред вас, които показахте, че сте готови да ги следвате, обявявам тази двойка за свързана чрез брачните закони и им позволявам да се съчетаят и да създадат свои рожби. И ако сте съгласни, нека това решение бъде укрепено чрез жертвоприношение. И така, нека пристъпим към святото действие.