30. Каза така и се огледа за щитоносеца си, няколко пъти извика името Термутид. Но след като той не се обади, изрече по негов адрес грозни заплахи и побърза към своята лодка. Битката вече беше пламнала и можеше да се види как разбойниците, които живееха на края на езерото, попадаха в ръцете на враговете. Нападателите подпалиха лодките и колибите на заловените или на спасилите се в бягство. Огънят оттам се разпространяваше из близкото тресавище и унищожаваше гъстата тръстика. Неописуемият огнен блясък беше непоносим за очите, силният трясък оглушаваше слуха. Войната се виждаше и чуваше във всичките си образи.
Местните жители се отбраняваха с голяма воля и храброст, но поради числеността на нападателите и ненадейността на нападението неприятелите имаха надмощие, те унищожаваха едни от разбойниците по суша, потопяваха в блатото другите заедно с лодките и колибите им. Във въздуха се вдигна ужасна врява — биеха се и на брега, и във водата, погубваха и погиваха, езерото почервеня от кръв, огънят и водата се смесиха.
При тази гледка и глъч Тиамид спомни съня си, в който видя Изида и целия храм, изпълнен с факли и жертвоприношения. Стори му се, че това е същото, което видя в съня, но на което даде обратно тълкувание — Хариклея му принадлежеше, но той не ще я притежава, защото войната му я отнема, той ще я убие, без да я рани — с меч, но не по закона на Афродита. Много хули той произнесе тогава по адрес на богинята измамница. При ужасната мисъл, че някой друг може да похити Хариклея, нареди на хората си да се задържат по местата си, те трябва да продължат боя, като се укриват около острова, да предприемат внезапни набези (но и така едва биха се отбранявали от по-многобройния неприятел). А сам той, под предлог, че търси Термутид и че ще се моли на боговете на домашното огнище, се насочи обезумял към обиталището, без да позволи на когото и да било да го последва.
Трудно се успокоява нравът на варварина, щом си науми нещо. Когато се отчае за собственото си спасение, той обикновено премахва предварително всичко, което му е скъпо, за да бъде заедно с него и след смъртта му или за да го изтръгне от чужди ръце и оскърбления.
Поради същите чувства и Тиамид, забравил за всичко, както бе попаднал в мрежата на неприятелите, овладян от любов, ревност и безумие, пристигна с невероятна бързина до пещерата. Скочи долу и викайки силно и продължително нещо по египетски, попадна при входа на някаква жена. Тя го заговори по елински. Привлечен от нейния глас, я хвана с лява ръка за главата и заби меча си дълбоко до гърдата й.
31. Нещастницата рухна и издаде последен покъртителен вопъл. Той побягна обратно, намести прага и посипа малко пръст отгоре.
— Нека това да ти бъде моят сватбен дар — изрече просълзен и се завърна в лодката си. Завари другите както се готвеха за бягство. Неприятелите вече се виждаха наблизо, а Термутид беше пристигнал с жертвената овца в ръце. Тиамид го нахока и заяви, че сам той вече принесъл най-хубавата жертва. И скочи в лодката заедно с Термутид и един лодкар. Защото езерните лодки не побират повече, те са еднодръвки и се състоят само от един грубо издълбан по-дебел ствол. С друга лодка потеглиха Теаген и Кнемон, и други разбойници с други лодки, така се накачиха всички.
Когато се отдалечиха на известно разстояние от острова, те по-скоро заплаваха покрай него, отколкото да се отделят от него, прибраха греблата и построиха лодките в редица с носовете напред, за да посрещнат неприятелите. Но щом те се приближиха малко, някои не издържаха плясъка на техните гребла и при вида им всички останали побегнаха, без някои да понесат дори бойния им вик. Отстъпиха също Теаген и Кнемон, но за тях страхът не беше главната причина. Единствен Тиамид се хвърли срещу неприятелите навярно поради срама от бягството или по-скоро защото не можеше да преживее Хариклея.