При тези думи той обърна трупа, за да види лицето, и като го видя, изкрещя:
— Що значи това, о божество? Чудо! Та това е Тисба!
И той се отдръпна назад. Тръпка премина по цялото му тяло и той остана като вцепенен.
6. Теаген се съвзе отново и се изпълни с нови надежди, свести Кнемон от вцепенението му и го помоли да го заведе веднага при Хариклея. Кнемон скоро дойде на себе си и започна да оглежда мъртвата. Тя наистина беше Тисба. Той позна по дръжката и меча, който беше паднал наблизо, оставен от Тиамид в суматохата и бързината на убийството. Вдигна и някаква навосъчена дъсчица, скрита под мишницата в пазвата й, и се опита да прочете написаното. Но Теаген не го остави с настоятелната си молба:
— Нека по-напред доведем моята любима, ако и сега някое божество не се шегува с нас. Писмото можем да разчитаме и после.
Кнемон се съгласи. Те взеха дъсчицата, вдигнаха меча и забързаха към Хариклея. Опипом с ръце и крака тя запълзя към светлината, а после се спусна към Теаген и се хвърли на шията му.
— Вече те имам.
— Жива ли си, моя Хариклея? — повтаряха двамата дълго.
И най-накрая се свлякоха на земята, вплетоха се един в друг безгласно, като че бяха едно същество. За малко не загубиха свяст. Често се случва така: Прекомерната радост преминава в страдание, а безмерната наслада причинява печал. Спасени мимо очакванията, те отново изпаднаха в опасност. Но Кнемон разрови някакъв извор, начерта с шепи насъбраната вода и наплиска лицата им, като ги погъделичка по носа, и им възвърна съзнанието.
7. Щом те осъзнаха положението, в което ги видя Кнемон — бяха се прегърнали легнали — различно, не както когато се срещнаха, — веднага се изправиха изчервени пред него и двамата, но повече Хариклея. Кнемон стана свидетел на всичко това и те го помолиха за извинение. Той се усмихна и за да ги развесели, каза:
— Но вие заслужавате похвала. Така мисля аз, така мисли и всеки, който в борбата с любовта бъде приятно надвит и паднал, разумно признае неизбежното си поражение. Но тебе, Теагене, аз не мога да похваля, наистина се засрамих, като видях, че ти недостойно ридаеш над чужденката, която ти е съвсем непозната. А аз те уверявах, че твоята любима е жива и здрава.
— Престани — прекъсна го Теаген — да ме черниш пред Хариклея, която оплаквах пред чуждия труп, помислил, че тя е мъртвата. Но за щастие някой от боговете ми посочи недоразумението. А трябва и аз да ти припомня твоята прекомерна храброст: докато пред мене оплакваше моето нещастие, внезапно разпозна мъртвата и побягна, както на сцената бягат от привидения — ти, въоръженият, мечоносецът, пред една жена, и то мъртва, ти, храбрият атически боец!
8. При тези думи те се усмихнаха, но за кратко непринудено, и то не без сълзи. В такова нещастие и усмивките се примесват с плач.
— Щастливка — след малка пауза възкликна Хариклея, като си потърка страната под ухото — е тази, която Теаген е оплаквал, а може би, както твърди Кнемон, и целувал. Която и да е, ако не ме подозирате в ревност, бих желала да зная коя е щастливката, достойна за сълзите на Теаген, и по какъв начин ти си я сбъркал с мен и си я целувал? Ако знаеш, разкажи ми.
— Ти ще се поразиш — отвърна той. — Нашият Кнемон каза, че това е Тисба, онази атинянка китаристка, която сплетничела против него и Деменета.
Хариклея наистина се порази.
Но как може, Кнемоне — запита тя, — от самата среда на Елада като «богиня от машина»[16] да долети в покрайнината на Египет? И как не сме я забелязали, когато сме слизали тук в пещерата?
— Това не мога да ти кажа — отговори Кнемон. — Което зная за нея е следното:
9. Когато Деменета след измамата се хвърлила в кладенеца и баща ми известил пред народното събрание за станалото, най-напред погледнали на него със снизходителност. Но той настоявал да получи от събранието позволение за моето връщане и се подготвял да отплава да ме намери. Тисба се възползувала от неговата заетост за собствената си разюзданост, като без стеснение започнала да отдава себе си и изкуството си на разни увеселения. Но веднъж засенчила Арсиноя, която свирила по-немарливо, докато Тисба задвижвала по-живо струните и пеела в съпровод на китарата, тя събудила ревността и силната завист на хетерите. Още повече, че един богат търговец от Навкратида[17], на име Навсикъл, се отнесъл с нея ласкаво. Той отблъснал Арсиноя, понеже при свирня на флейта нейните бузи се издували силно и от напрегнатото духане се надигали безобразно до носа и очите й, възпалени, сякаш щели да изскочат от орбитите си.[18]
16
«Бог от машина», «богиня от машина» е устройство в гръцкия театър, което се спускало през покрива върху сцената и в него се явявали богове или герои да разплетат чрез намесата си в разрешими конфликти.
18
Намек за богиня Атина, която се отказала да свири на флейта, за да не се загрозява лицето й.