— Откъде да зная? — отговори. — Тази пещера не ме е направила пророк, както светилището на Пито[19] и прорицалището на Трофоний[20] дават пророчески дар на тези, които се спускат в тях.
— О, Пито, о, Делфи! — възкликнаха през сълзи Теаген и Хариклея.
Кнемон, поразен, не можеше да си представи какво означаваше за тях името Пито.
12. Така разговаряха те помежду си.
А Термутид, щитоносецът на Тиамид, след като беше ранен в сражението, доплува до брега. При настъпването на тъмнината намери в тресавището сал, останал от корабокрушение, качи се на него и забърза за острова към Тисба. Тя била отвлечена от Термутид чрез нападение от засада няколко дена преди това, когато търговецът Навсикъл я водел през някаква клисура в подножието на планината. Когато в суматохата на боя при неприятелското нападение Тиамид го изпрати за жертвено животно, от желание да предпази Тисба от стрелите и да я спаси за себе си, той я завел и скрил в пещерата. В бързината и бъркотията я оставил близо до входа. Тя останала там, където я блъснал в първия момент, от страх пред заобикалящите я ужасии и от незнание на пътеките, които водят до вътрешността. Там на нея попаднал Тиамид и я убил вместо Хариклея. След като се видя вън от опасностите на войната, Термутид пожела да се върне при Тисба, слезе на острова и с най-голяма бързина се завтече към колибите. Но от тях беше останало само пепел. С труд намери по камъка входа, запали тръстикови стъбла, доколкото бяха останали тлеещи, втурна се вътре и почна да вика Тисба. По елински знаеше само името й.
Като я видя мъртва на земята, дълго стоя като обезумял. След време чу някакъв вик и шум из дълбочината на пещерата (там разговаряха помежду си Теаген и Кнемон). Помисли, че те са убийците на Тисба, но не знаеше как да постъпи. Разбойническият нрав и варварският гняв, подсилени още повече от любовната му несполука, го подбуждаха да се нахвърли там срещу мнимите убийци, но нямаше оръжие и меч и беше принуден против волята си да се въздържа.
13. Но Термутид реши, че е най-добре най-напред да не се показва като враг; когато се добере до някакво защитно средство, тогава да нападне противниците си. С това решение се яви пред Теаген и спътниците му с дивия си и заплашителен изглед, издаващ с лицето си скритите в душата му кроежи. Щом видяха излезлия неочаквано пред тях гол мъж, целият в рани, с убийствен поглед, Хариклея се оттегли във вътрешността на пещерата навярно от предпазливост, или по-скоро от срам пред голотата и неприличния вид на появилия се. Кнемон, като позна Термутид, бавно заотстъпва назад. Той не очакваше да го види и предвиждаше, че появата му не предвещава нищо добро. Само Теаген не се изплаши, а повече се разгневи. Той приготви меча си, за да го удари, ако той се реши на нещо неочаквано.
— Стой — му извика, — иначе ще те ударя! Още не съм го направил, защото мисля, че все пак те познавам и че още не зная намеренията ти. — Термутид се хвърли в краката му за милост, молител повече поради обстоятелствата, отколкото поради нрава си. Той молеше и Кнемон за помощ, уверяваше, че трябва да бъде спасен, защото с нищо не е виновен спрямо тях, още през вчерашния ден бил в числото на техните приятели, а и сега дошъл като приятел.
14. Кнемон го съжали, приближи се до Термутид; който беше прегърнал коленете на Теаген, привдигна го и веднага го запита къде е Тиамид. И той разказа всичко — как Тиамид влязъл в бой с неприятелите, как се хвърлил сред тях и се сражавал храбро, без да щади нито тях, нито себе си; непрестанно съсичал всеки, който му се изпречвал, а сам бил защитен от някаква заповед, всеки да щади Тиамид. Какво е станало на края с него, той не можел да каже, защото и сам о довлякъл ранен до суша, а сега дошъл в пещерата да търси Тисба. Те го попитаха каква му е Тисба, откъде я познава, какво го интересува и защо я търси, Термутид отговори и на това и разказа как я отвлякъл от търговците, как се влюбил в нея лудо и през всичкото време я държал тайно при себе си, а при нападението на неприятелите я скрил в пещерата; сега пък я намира убита от някои, които не познава, но охотно желаел да ги знае, а също и подбудата за убийството.
— Тиамид е убиецът — Кнемон побърза да каже, за да отклони от себе си подозрението, и посочи за свидетелство меча, който намериха при убитата. Щом Термутид го видя — още не беше засъхнала кръвта по него и от прясното убийство желязото беше още топло, — той позна, че принадлежи на Тиамид, и изстена издълбоко и тежко. Като не разбра как е станало това, се отправи обхванат от умопомрачение и мълчание към изхода на пещерата. Щом стигна до трупа на мъртвата, сложи глава на гърдите й, започна да повтаря само «Тисба» и нищо повече не каза, постепенно гласът му заглъхна и той се унесе в сън.
19
Пито, най-старото име на местността в полите на Парнас, където бил разположен град Делфи със светилището на Аполон.
20
Трофоний е епитет на подземния Зевс. В Лебадея, Беотия, се намирал негов храм с оракул в подземна пещера.