15. През това време Теаген и Хариклея заедно с Кнемон се замислиха за положението, в което изпаднаха. Изглежда, искаха да измислят нещо, но многото връхлетели ги беди, безизходицата от настоящите нещастия и неизвестността за бъдещето помрачаваха разсъдъка им. Дълго се взираха един в друг и всеки очакваше да чуе от другия нещо. След като това не ставаше, навеждаха поглед към земята, клатейки глава, пак въздъхваха и със стенания облекчаваха сърцата си. Накрая Кнемон се свлече на земята, Теаген се отпусна върху една скала, върху него се облегна Хариклея. Те дълго се бориха срещу напиращия върху тях сън, искаха да намерят някакъв изход от положението, но слабостта и умората надделяваха и те против волята си се подчиниха на природния закон: от прекомерна скръб потънаха в сладка дрямка. Така понякога силата на духа отстъпва пред телесното безсилие.
16. Измина малко време, откакто заспаха — толкова, колкото да се успокоят клепачите им, и на Хариклея се присъни следният сън: мъж с рошава коса, лукав поглед и окървавени ръце насочи меч срещу нея и избоде дясното й око. Тя веднага изпищя, повика Теаген и му каза, че й изболи окото. Той се отзова веднага, наскърби се силно от мъката й, сякаш самият той беше преживял същия сън. А тя прокара ръка по лицето си и опипа предпазливо окото, което през време на съня й се стори, че е загубила.
— Това било сън, сън било, окото ми е на мястото си, не се тревожи, Теагене.
При тези думи Теаген отдъхна облекчено.
— Много добре — отвърна той, — че си запазваш слънчевите лъчи. Но какво се случи, защо се изплаши толкова?
Един нахален престъпник, който не се уплаши и от твоята непобедима храброст, докато лежах при коленете ти, ме нападна с меча си. Стори ми се, че ми извади дясното око. О, защо не беше наяве, Теагене, а само насън!
— Не светотатствувай! — рече той и я запита защо говори така.
— По-добре — отговори тя — да загубя едното си око, отколкото да се безпокоя за тебе. Аз се страхувам, че сънят се отнася до тебе, защото ти си моето око, душа и всичко.
— Престани, извика Кнемон, който още отначало при вика на Хариклея се беше събудил и слушаше всичко. — На мене ми се струва, че сънят ти означава съвсем друго нещо. Живи ли са родителите ти, кажи ми!
Тя отговори утвърдително и си помисли:
Ако само бяха живи!
— Тогава баща ти е умрял — добави той. — Това и тълкувам така: Знаем, че виновници да дойдем на този живот и да виждаме светлината са нашите родители. Така че естествено е сънищата, свързани с усещането на светлината и с органите на възприятието, да се отнасят до бащата и майката.
— И това е тежко — каза Хариклея. — Но по-добре е да е истина то, а не другото, и лъжливият пророк да изляза аз, а не ти.
— Това ще бъде така, можеш да ми вярваш — продължи Кнемон. — Но струва ми се, ние наистина виждаме съновидения, тълкуваме сънищата и фантазиите си, а ни най-малко не се замисляме за положението си, докато това е възможно и този египтянин (той мислеше за Термутид) не е тук, за да възкресява и оплаква своята мъртва любима.
17. — Но, Кнемоне — подхвана Теаген, — някой боя те е пратил при нас и те е направил спътник на нашите нещастия. Ти пръв ни посъветвай. Ти познаваш страната и местния език, а ние по-малко можем да се съобразяваме, защото сме потопени по-дълбоко в бездната на страшните бедствия.
— Не се знае, Теагене, кой е преживял повече — след малка пауза отвърна Кнемон. — И мен божеството е обсипало с нещастия. Но щом предлагате аз като по-възрастен да кажа мнението си: този остров, както виждате, е изоставен и освен нас на него не се намира никой. Но изобилието на злато и сребро, и одеяния (всичко, което Тиамид и хората му заграбили от вас и от други и скрили в пещерата) е налице. Но от хляба и от другите храни няма и помен. Ако останем тук, има опасност да умрем от глад и да загинем от нападение или на неприятелите, които може да се върнат, или — опази, Зевсе! — на хората, които бяха с нас. Те, ако се съберат наедно и се досетят за тукашните съкровища, ще дойдат заради тях. Тогава по-добре да загинем, отколкото — ако се окажат по-великодушни — да ни подложат на жестокостите си. Иначе не можем да се доверяваме на това разбойническо племе, още повече сега, когато загубиха главатаря си, който ги възпираше от изстъпления. Така че трябва да се измъкнем от острова като от примка или затвор, но преди туй да отпратим Термутид под предлог да разузнае и разпита за Тиамид. А ние помежду си можем по-лесно да решим какво да правим. Освен това добре е да се освободим от човек с неблагонадежден нрав, по разбойнически свадлив, който освен това ни подозира за Тисба и не ще престане да ни дебне, докато намери удобния случай.