21. Така Кнемон подкъси косата си толкова, колкото е необходимо, за да изглежда по-малко разбойник, и се запъти към селото Хемис, за което се уговори с Теаген. Когато наближи Нил и вече щеше да се прехвърли в селото, видя как на брега един старец правеше дълъг пробег нагоре и надолу по течението, сякаш доверяваше на реката своите грижи. Косата му, съвсем бяла, беше спусната по жречески, брадата му, гъсто обрасла и дълга, издаваше достойнство, мантията и другото му облекло изглеждаха елински. Кнемон се спря за малко. Старецът често пробягваше покрай него, но, изглежда, не го забелязваше (беше изцяло отдаден на грижите си умът му беше потънал в мисли). Кнемон се изпречи на среща и му изказа пожелание за здраве и щастие. Той отвърна, че ги няма, понеже съдбата отредила другояче.
— Елин ли си — попита с почуда Кнемон, — чужденец, или откъде си?
— Нито съм елин, нито съм чужденец, но съм тукашен египтянин — отговори.
— А защо е елинско облеклото ти?
— Нещастието — отговори — ме преоблече в тази блестяща носия.
Кнемон се учуди, че човек и в нещастието може се конти, и пожела да научи всичко по-подробно.
— «Тъкмо от Илион» почваш[22] — отвърна старецът — «и предизвикваш рой беди и безкрайното им бръмчене срещу себе си.» Но накъде пътуваш и откъде идваш младежо? Какво правиш като елин в Египет?
— Смешно — отвърна Кнемон, — нищо не каза за себе си, след като пръв те попитах, а искаш да чуеш моя отговор.
— И така — започна старецът — ти приличаш на елин и както изглежда, и тебе някаква участ те е променила. Искаш подробно да узнаеш моята история, а и самият аз горя от желание да я разкажа на някого. Дори щях, както в легендата[23], да я разказвам тук на тръстиката, ако не бях срещнал тебе. Но нека оставим тези брегове на Нил и самия Нил — място, изложено на пладнешко слънце, не е приятно за по-дълъг разговор и ако нямаш по-наложителна работа, да отидем в селото, което виждаш разположено насреща. Аз не мога да те приема у дома си, но ще те приема у един добър човек, който се отзова на молбата ми и ми даде подслон. Там, както желаеш, ще научиш моята история, а на свой ред ще ми разкажеш и ти своята.
— Да вървим — съгласи се Кнемон. — И без това моят път ме води също към селото, тъй като съм се уговорил с моите приятели да ги чакам там.
22. На брега се полюшваха много лодки, които превозваха срещу заплащане. Те се качиха на една и преминаха в селото. Отправиха се за там, където беше отседнал старецът. Хазаина не завариха, но бяха приети сърдечно от дъщеря му, мома вече за омъжване, и от прислужничките в дома, които явно по нареждане на стопанина посрещнаха госта като роден баща. Една му изми краката и му избърса праха под коленете, друга се погрижи за леглото и му приготви мека постеля, трета донесе стомна и накладе огън, четвърта поднесе трапеза с пшеничен хляб и всякакви плодове. Кнемон учуден запита:
— Струва ми се, бащице, че се намираме в дома на Зевс гостоприемника[24]. Така усърдна е грижата и тъй сърдечен приемът.
— Не в дома на Зевс — възрази той, — а в жилището на човек, който уважава повелите на Зевс за гостоприемство и помощ. Защото и той води живот на скитник и търговец, опознал е много градове, обичаите и нравите на много хора. Затова, както е редно, е давал подслон на мнозина, даде и на мене, когато не преди много дни се скитах без определена цел.
— А защо се скита, бащице?
— Разбойници — отвърна — отвлякоха децата ми. Макар че зная кои са виновниците, срещу тях не мога нищо да сторя. Въртя се все около това място и си оплаквам нещастието като птица, пред която змеят разрушава гнездото и пред очите й се гощава с нейните малки. Тя се страхува да се приближи, а не е в състояние да се отдалечи. В нея се борят желанието и страданието.
22
Поговорка, която означава, че следващият разказ ще бъде дълъг като разказа на «Илиада».
23
Става дума за мита за магарешките уши на легендарния фригийски цар Мидас. Той пожелал да скрие белега на позора си, но служителят, който му режел косите, изровил яма и на нея доверил тайната. Скоро след това поникналата тръстика започнала да разгласява вестта за ушите на царя.
24
Върховният бог Зевс имал епитета «гостоприемник», понеже между многото други функции бил закрилник на правото и задължението на гостоприемство.