С писък обикаля гнездото, напразно издава жалния си майчински плач пред суровия слух, който природата е създала глух за съчувствие.
— Но не желаеш ли — запита Кнемон — да ми разкажеш кога и как си бил подхвърлен на тъй тежкото нападение?
— По-късно — отвърна. — А сега трябва да се погрижим за стомаха, за който Омир от наблюдение разбрал, че стои над всичко, и го нарекъл сполучливо проклетник. Но най-напред според обичая на египетските мъдреци да възлеем за боговете. Него да пренебрегна не ще ме принуди и самият глад. Дано никое страдание да не може да заличи дълга към божеството.
23. При тези думи възля от чаша чиста вода (защото пиеше само такава) и продължи:
— Да възлеем и за местните богове, и за елинските, особено за Аполон Питийски, още за Теаген и Хариклея, прекрасните и благородните, защото аз причислявам и тях към боговете. — При тези думи той заплака, сякаш сълзите му бяха неговото второ възлияние. Като чу имената им, Кнемон се стъписа, изгледа стареца от глава до пети и го запита:
— Какво говориш? Наистина ли са твои деца Теаген и Хариклея?
— Те ми станаха деца, чужденецо — отговори той, — родиха ми се без майка. Божествена съдба ми ги посвети. Душевните им страдания ги създадоха, разположението към тях се превърна в естествено родство и поради него те ме приеха и нарекоха свой баща. Но кажи ми, откъде ги познаваш?
— Не само ги познавам — отвърна Кнемон, — но и ти съобщавам радостната вест, че са живи и здрави.
— О, Аполоне — извика — и други богове! Къде са, покажи ми ги. Ще те наричам свой спасител и ще я смятам равен на боговете.
— А каква ще ми бъде наградата? — попита Кнемон.
— Засега — отговори старецът — благодарността. Мисля, че тя е най-хубавият дар за разумния човек. Познавам мнозина, които пазят в душата си този дар като съкровище. А когато отидем в моята родина (боговете ми предизвестяват, че това ще стане в скоро време), ще получиш толкова богатства, колкото можеш да вземеш.
— Обещанията за бъдещето са несигурни — помисли си Кнемон, — но какво възнаграждение мога сега да получа?
— Кажи какво искаш. Готов съм да ти дам и къс от моето собствено тяло.
— Не трябва да се осакатяваш заради мене. Но аз ще съм доволен, че съм получил всичко, ако пожелаеш да ми кажеш откъде са двамата, кои са родителите им, как са дошли тук и каква е съдбата им.
— Ще получиш голямо възнаграждение — отговори старецът, — не по-малко от всяко друго, дори да пожелаеш всички земни съкровища. Но нека по-напред похапнем малко. Защото ни предстои ти дълго да слушаш, а аз дълго да разказвам.
Хапнаха орехи, смокини, пресни фурми и други плодове, с които обикновено се хранеше старецът (той не слагаше в уста никаква частица от одушевено същество), пийнаха, той малко вода, а Кнемон и вино.
След малко Кнемон каза:
— Както смятам, бащице, Дионис се радва на историите и обича комедиите. И сега, настанил се в мене, той ме настройва да слушам и ме подбужда да си искам обещаното възнаграждение. Време е вече да започнеш разказа си, да ни представиш историята си като на сцена.
— Слушай тогава — каза старецът. — Но защо не беше при нас и този прекрасен Навсикъл! Той често настояваше да му разкажа моята история, но аз все отлагах под различни предлози.
24. — Но къде е той сега? — извика Кнемон, като чу името Навсикъл.
— Отиде на лов — отговори старецът.
— На какъв лов? — попита отново Кнемон.
— На лов — отговори — за най-опасните зверове, които се наричат хора и пастири, а цял живот се занимават с разбойничество и е трудно да се заловят, защото се крият по блатата в ями и пещери.
— Но в какво ги обвинява?
— Те похитили неговата любовница елинка, която той наричаше Тисба.
— О, богове! — възкликна Кнемон и веднага замълча, като се овладя.
— Какво ти става? — попита старецът.
— Чудя се — каза Кнемон, за да го отклони. — Как се решава на такава борба и на какво се уповава?
— От името на великия цар[25], чужденецо, управлява Египет като сатрап Ороондат. Той назначил за началник на гарнизона на това село Митран. Него именно Навсикъл привлякъл с много пари за наказателна хайка с конница и голяма пехота. Навсикъл се гневи за отвличането на атическата девойка не само защото я обичал и била отлична певица, но и защото възнамерявал да я заведе при етиопския цар, както сам той каза, за да стане по елински обичай доверена придружителка на съпругата му. След като се е лишил от многото пари, които щял да получи за нея, той въвежда в действие всички средства. И аз самият го окуражавах за начинанието, защото мислех, че може да спаси и моите деца.
25
«Велик цар» гърците наричали персийския цар. Персите владеели Египет от 525 до 332 г. пр.н.е.