— Чудно говориш — извика Кнемон, — сякаш си усетил истинското дихание на Пития. И моят баща, когато град Атина го изпрати там като посланик, ми е разказвал, че Делфи има същото разположение.
— Значи, синко, ти си бил атинянин?
— Да — отговори.
— А как се казваш?
— Кнемон — отвърна той.
— Какво нещастие те е сполетяло?
— После — отвърна — ще чуеш. Сега продължи разказа си.
— Добре, ще продължа — съгласи се старецът и се върна пак на града. — След като се нагледах на улиците, площадите и изворите, включително на Касталия[30], с чиято вода се попръсках, се запътих за храма. Развълнува ме шепот сред тълпата: говореше се, че е часът да заговори жрицата. Аз влязох, паднах на колене, помолих за себе си и чух думите на Пития[31]:
27. Това тя ми предсказа, а аз паднах с лице към олтара, за да получа всяка милост на бога. Многобройната тълпа около мене възхваляваше гласно бога за пророчеството още при първата ми молитва. Те ме облажаваха и оттогава ме отличаваха всякак, защото божеството ме посрещнало като приятел за втори път след спартанеца Ликург[32]. По моя молба ми отстъпиха да живея в участъка на храма и решиха да ми отпускат храна на държавни разноски. С една дума, не ми липсваше нищо. Ту присъствувах на свещенодействия, ту на многото всякакви жертвоприношения, които извършваха всеки ден чужденци и местен народ, ту водих разговори с философи. Не малко хора от този вид прииждат в питийския храм. Градът е естествено светилище на музите и прорицалище на бога предводител на музите.
На първо време отправяха към мене различни въпроси. Един искаше да знае как ние, египтяните, служим на местните богове, друг — защо почитаме като божества едни или други животни, някой питаше какви легенди се разказват за всяко от тях. Един се осведомяваше за строежа на пирамидите, друг за лабиринтите на подземните гробници. Накратко: не оставяха незасегнато нищо, с което Египет се слави. Всеки разказ, всяка вест за Египет привлича слуха на елина.
28. Накрая един от по-образованите ме запита и за Нил, за изворите му, в какво се отличава природата му от другите реки и защо лятно време единствен от всички други реки е пълноводен. Отговарях каквото знаех и каквото е писано за тази река в свещените книги, което може да научи и да прочете само жрец-предсказател. Разказах, че избликва от планините на Етиопия на границата с Либия, там, където свършва източната зона и започва Югът. През лятото се разлива не защото, както вярват някои, го възпират ежегодните насрещни ветрове, но защото тъкмо тези ветрове през лятното слънцестоене докарват и гонят от север на юг всички облаци, докато ги наблъскат в горещия пояс. Там се спира тяхното движение напред и поради жегата влагата в тези области, насъбрала се от по-рано постепенно и сгъстена, се изпарява. Тъй от проливните дъждове Нил набъбва, не желае да бъде повече река, а излиза от бреговете си, превръща Египет на море и по пътя си оплодява полята. Затова водата му е твърде сладка за пиене, тъй като я подхранват небесните дъждове, и е твърде мека на пипане, вече не тъй гореща както там, откъдето идва, но все пак хладка. Поради тази причина единствен от реките не излъчва прохлада, както без съмнение би било, ако неговото пълноводие, както по мое сведение някои образовани гърци твърдят, се получеше от топенето на снеговете.
29. Като разказвач такива и подобни истории, питийският жрец, с когото се сприятелих (името му бе Харикъл), ми рече:
— Отлично говориш, и аз самият съм на това мнение, това научих и от жреците на Катадупа[33].
— Аз също съм бил там, Харикле — казах. — Ти бил ли си?
— Ходил съм, о мъдри Каласириде — отговори.
— А какво те водеше натам? — пак попитах.
— Нещастия у дома — отвърна той, — които после станаха причина за щастие.
Учудих се от неочаквания отговор.
— Не ще се учудваш на историята — продължи той, — ако знаеше как се случи. Но когато пожелаеш, ще я научиш.
Тогава твой ред е веднага да разкажеш — отвърнах, — разбира се, че желая.
30
Касталският извор при Делфи в планината Парнас бил свещен на Аполон и музите. С неговите води се миели или ръсели поклонниците на бога, преди да пристъпят към светилището му.
31
Пития е жрицата на Аполон в светилището му в Делфи. Тя предсказвала в екстаз, седнала на триножник върху земна пукнатина, от която излизали упойващи изпарения.
32
Ликург е митически спартански законодател. Според Херодот, когато се обърнал към оракула на Аполон, жрицата Пития го нарекла приятел на Зевс и на всички от олимпийската обител.