— Слушай — каза Харикъл, като отстрани другите. — Отдавна исках да ти разкажа моите преживелици, защото можеш да ми бъдеш полезен.
Аз се ожених, но нямах деца. Късно наистина, в напреднала възраст, след молитва пред боговете станах баща на дъщеря, но божеството ми предсказа, че тя не ще ме ощастливи. Когато стигна до възраст за омъжване, я дадох на един от женихите (имаше мнозина), който ми се стори най-достоен. Но още през първата брачна нощ нещастницата загина. Брачната стая пламнала опожарена или от мълния, или от човешка ръка. Сватбената песен още не отзвуча, и дойде погребалният напев. От брачното легло я изпратиха направя в гроба, същите факли, които излъчваха сватбения блясък, запалиха погребалната клада. Божеството направи драмата още по-трагична с второ нещастие: изтръгна и майката на дъщеря ми. Тя се сломи от скръб. Макар че не можех да понасям изпратеното от бога нещастие, не сложих край на живота си. Вярвах и на богословите, че това е греховно дело. Напуснах родината и запустелия си дом. Много допринася за забрава на нещастието, когато очите не възкресяват спомена на душата. След като странствувах на много места, дойдох в твоята египетска родина и в самата Катадупа, за да се запозная с праговете на Нил.
30. Ти вече знаеш причината за моето пристигане тук, приятелю. Сега искам да направя едно отклонение, от разказа, или по-право, това е главната му част. Когато веднъж се разхождах из града и използувах свободното си време, да си купя някои неща, рядкост в Елада — времето беше смекчило болката ми и аз се готвех за завръщане в родината, — до мен се приближи някакъв мъж. Той вдъхваше с външността си уважение. Погледът му показваше благоразумие, скоро надраснал младежката възраст. Кожата му беше съвсем черна. Той ме поздрави и ми каза на несигурен елински, че иска да ми съобщи нещо насаме. Аз охотно се отзовах и той ме заведе в един близък храм.
— Забелязах — започна той, — че ти купуваш индийски, етиопски и египетски листа и корени. Ако желаеш да купиш подобни неща, мога да ти услужа, без никаква измама.
— Съгласен съм — отговорих, — покажи ми ги.
— Виж сам — каза, — за да не ти се свиди при покупката.
— Но обещай ми — възразих — да не се скъпиш при продажбата.
И той извади изпод мишницата си кесийка и ми показа истинско съкровище от скъпоценни камъни. Имаше перли с големината на малък орех със съвършена кръгла форма и ослепителен блясък, смарагди и хиацинти, първите зеленеещи като пролетни класове с блестяща маслинова гладкост, а вторите наподобяваха цвета на морската вода, която леко се вълнува на скалистия бряг с теменужно отражение от дълбочината. Различните камъни излъчваха смесен и шарен блясък, който очароваше окото.
— Както виждам, чужденецо — казах, — трябва да си търсиш друг купувач. С моето състояние аз едва ли мога да заплатя и един от късовете, които виждам. Но ако не можеш да ги купиш — отговори той, — не е невъзможно да ги получиш и като подарък.
— Аз не съм неспособен — казах — да получавам подаръци. Но не зная защо искаш да си правиш шеги с мене.
— Не се шегувам — отговори, — но говоря съвсем сериозно и се кълна пред бога, обитател на този храм, че ще ти подаря всичките, ако се съгласиш да получиш освен тях и друг, много по-скъпоценен подарък.
Аз се засмях при тези думи. Той ме запита защо се смея и аз отговорих:
— Смешно е, че ми обещаваш такива подаръци като отплата ми предлагаш още по-скъпа награда.
— Вярвай ми — каза. — Но само се закълни, че ти ще използуваш подаръка най-добре, и то както ти посоча.
Изпаднах в почуда и недоумение, но се закле в очакване на съкровището. След като положих клет вата, както той пожела, ме отведе в жилището си ми показа момиче с необикновена божествена красота. Каза ми, че било на седем години, а ми се стори, че наближава възрастта за брака. Така извънредната красота увеличава впечатлението за зрелост. Останах безмълвен от недоумение. Не можах да се нагледам на това, което виждам.
31. Той ми обясни:
— Тази девойка, чужденецо, е подхвърлена в пелени от майка си по причина, която малко по-късно ще научиш, и е оставена на произвола на съдбата. Аз открих и прибрах, защото не можех да оставя в опасност душата, която веднъж се е поселила в човека. Това е една от заповедите на нашите гимнософисти[34] — аз също бях удостоен да бъда известно време техен слушател. Освен това и детето още отначало издава някакъв божествен блясък от погледа си. Така когато го разглеждах, то се вглеждаше в мене и гордо, привличащо.
34
Гимнософисти (грц. «голи мъдреци») индийски философи-аскети. Според Хелиодор такива живеели и в Египет.