До него беше оставена и огърлицата със скъпоценни камъни, които току-що ти показах, и митра от копринени нишки с вшити върху нея туземни букви и сведения за детето. Навярно майката се е погрижила тези опознавателни знаци за момичето. Аз ги разчетох и разбрах произхода и родителите му. Заведох го далеч от града на село, там го предадох на моите пастири да го отглеждат, като заръчах да не съобщават на никого за това. Предметите, които бяха с нея, задържах, да не докарат на момичето някаква опасност. Отначало всичко остана в тайна. Но след време девойката израсна и разцъфна необикновено (красотата й не може да остане скрита дори под земята, тя, струва ми се, ще грее и оттам). От страх да не се разкрие историята, та да загине самата тя и да създаде и на мене някакви особени неприятности, издействувах да ме изпратят като посланик при египетския сатрап. Тук пристигнах заедно с нея, да се погрижа за настаняването й. Скоро ще разговарям със сатрапа за това, за което дойдох (той обеща да ме приеме още днес), а на тебе и на боговете, които уредиха така работите, поверявам девойката при следните клетвени условия: ще я отгледаш като свободна и ще я омъжиш за свободен, на него ще предадеш тази митра, която получаваш от мене или, по-точно, от майка й, която я подхвърлила. Вярвам, че ще спазваш всичко, както се уговаряме. При това се уповавам на клетвата ти. Защото аз те наблюдавам от многото дни, откакто пребиваваш тук, и виждам, че си истински елин.
32. Това мога сега да ти обясня накратко, понеже ме чака неотложна работа като пратеник. По-ясни и по-точни напътствия за девойката ще получиш утре, ако дойдеш тогава при храма на Изида.
Постъпих така, взех девойката, загърнах я и я заведох у дома. Целия ден се грижих старателно за нея благодарение на боговете, оттогава я смятам и наричам моя дъщеря.
Рано на другия ден се упътих бързо към храма на Изида, където си бяхме уговорили среща с чужденеца. Дълго обикалях, но той не се показа отникъде. Тогава отидох направо в двореца на сатрапа и попитах за етиопския пратеник. Отговориха ми, че той отпътувал, по-точно бил изгонен. Сатрапът го заплашил със смърт, ако до залез-слънце не напусне страната. На въпроса ми за причината отговориха, че поискал да се отстъпят на Етиопия смарагдовите находища, тъй като били нейно притежание. Върнах се у дома твърде потиснат, сякаш получил тежък удар, защото не можах да узная вече подробности за девойката — коя е, откъде е, кои са родителите й.
— Не се учудвай — каза Кнемон. — Аз също съм доволен, че не съм узнал нищо.
33. Но може би ще узная.
— Ще узнаеш — каза Каласирид. — Сега ще ти кажа какво направи след това Харикъл.
— Когато се върнах у дома — продължи той, — ме посрещна девойката. Тя не ми каза нищо, защото още не знаеше елински език, но ме поздрави с ръка и с погледа си ми създаде по-ведро настроение. Учудих се, че както добрите и породисти кученца се умилкват около някого, макар че отскоро го познават, така и тя почувствува бързо моята симпатия към нея и ме прие като баща. Аз реших да не оставам повече в Катадупа, да не би завистта на някой бог да ме лиши и от втората дъщеря. Потеглих през Нил към морето, намерих кораб и отпътувах за в къщи. Сега момичето е тук при мене, тя е мое дете, носи моето име, опора ми е в живота. Тя надминава във всичко моите очаквания. Бързо научи елински език, като фиданка бързо разцъфтя. С телесната си красота така превъзхожда всички млади жени, че окото на всеки елин и чужденец се насочва към нея, където и тя да се покаже — в храмовете, по улиците или стъгдите, като истинска статуя привлича върху себе си погледите и мислите. Но въпреки всичко тя ме наскърбява с неизлечима скръб, защо не иска да чуе за брак и настоява да остане девица през целия си живот. Обрича се като жрица на служба на Артемида, голяма част от времето си прекарва в лов и в упражнения в стрелба с лък. Животът ми е непосилен. Надявах се да я омъжа за сестриния ми син, образован младеж, мил и по говор, и по нрав, но срещам упорития й отказ. Не можах да я предумам нито с внимание, нито с обещания, нито с разумни съвети. Но което е най-тежко: тя използува срещу мене, както се казва, моите собствени оръжия, прилага находчивостта в различните разсъждения, на които аз я учих, за да защити избора си на съвършения начин живот. Възторжено превъзнася целомъдрието и го издига до божественост по чистота, непорочност и святост. А хули еросите, Афродита и всеки брачен съюз.
И аз те моля за твоята помощ. Затова, като ми се представи от само себе си удобният случай и възможност, се разпрострях по-нашироко в разказа си. Милост, драги Каласириде, приложи спрямо мене египетската мъдрост и магия. Убеди я с думи или дела да опознае своето призвание и да осъзнае, че се е родила жена. При добра воля работата ще ти бъде лека. Тя не отбягва от разговори с разумни мъже, като девойка е расла най-вече в тяхна среда. А живее с тебе в едно и също жилище, искам да кажа, в участъка на храма. Не отблъсвай молбата ми, не ме оставяй бездетен, неутешим, лишен от потомство да прекарвам тежка старост, моля те в името на самия Аполон и на твоите местни богове.