Това слово на божеството внесе голяма обърканост сред присъствуващите, защото не знаеха как да изтълкуват оракула. Един си го обясняваше по един начин, друг по друг, но никой не отгатна истината. Оракулите и сънищата се обясняват едва когато се сбъднат. Но делфийците вече се увлякоха в шествието, така тържествено устроено, и забравиха да мислят за точното обяснение на предсказанието.
Книга трета
1. А когато завърши шествието и цялото жертвоприношение:
— Но, татко — подхвана Кнемон, — те още не са завършили. Твоят разказ не ме остави да видя нищо. Бях увлечен до крайна степен да те слушам, а бързах да видя това празненство. Ти се явяваш пред мен като че ли след празник, според поговорката, едновременно с откриването закриваш представлението.
— Аз, Кнемоне — каза Каласирид, — съвсем не желая да те отегчавам с несъществени подробности и затова те въвеждам в същината на разказа, в това, за което ти най-напред ме попита. Щом желаеш да бъдеш зрител на представлението още от появата на хора — понеже си от Атика и не го криеш, — аз ще ти опиша накратко шествието, което се прочу като малко други подобни и заради самото него, и особено заради последствията му.
Най-напред хекатомбата[38] водеха посветителите — селяни в селски вид и носия. Всеки от тях носеше бял хитон, повдигнат от поясния ремък до подколенника, а с дясната ръка, оголена както рамената и гърдите, размахваше двуостра брадва. Биците, всичките черни, леко изпъваха яки шии. Рогата им бяха къси, прави и остри, и позлатени, у други окичени с цветя. Пищялите имаха извита форма, спускаха гуши до колене. Бяха точно сто, с числото си наистина оправдаваха името хекатомба. Зад тях следваха различни други жертвени животни, водени всяка порода поотделно и в ред. Началото на жертвоприношението беше оповестено от празничните звуци на флейти и сиринги. Подир стадата и пастирите пристъпваха тесалийски девойки в разкошни дълбоко препасани одежди, със спуснати коси. Те бяха разделени на две колони. Първият хоровод носеше кошнички, пълни с цветя и плодове, вторият — блюда с жертвени питки и благовония, които излъчваха надалече ухания. При това ръцете им оставаха свободни. Като носеха кошничките на глава, те се залавяха ту право, ту косо една за друга, за да могат едновременно да пристъпват и да танцуват. Такта песента подаваше вторият хоровод, на който бе поверено цялото празнично химнопение — хвалебна песен най-напред на Тетида и Пелей, след това на сина им, накрая на внука, след това, Кнемоне…
— Но защо пък «Кнемоне» — прекъсна го Кнемон. Отново, татенце, ме лишаваш от насладата, като премълчаваш химнопението, сякаш съм само зрител на празничното шествие, но не и слушател.
— Тогава слушай — каза Каласирид, — щом това ти доставя удоволствие. Песента гласеше така:
3. Ето така, Кнемоне, гласеше този химн, доколкото си спомням. Тъй хармонична беше песента на хоровете, тактът на стъпките тъй съвпадаше с ритъма на песента, че окото беше подвеждано от слуха да пропуска гледката и присъствуващите, сякаш грабнати от мелодията, през всичкото време следваха бегло минаващите пред тях девойки. Но скоро конният отред от ефеби и светлият образ на техния предводител откри картина, която надминава всяка наслада на ухото. Броят на младите мъже достигаше до петдесет, разделени в два отреда от по двадесет и пет юноши. Всичките бяха телохранители на вожда на свещеното шествие, който яздеше по средата. Обувките им от преплетени червени ремъци бяха пристегнати над глезените. Бялата хламида, завършваща отдолу с тъмносин кенар, беше закрепена на гърдите със златна фибула. Всички коне бяха от тесалийска порода. От очите им гледаше волността на тамошните поля. Те се противяха на принудата на юздите, гризяха ги и ги обливаха с пяна, но се подчиняваха на волята на ездача, който ги направляваше. Главите и челата им бяха украсени със сребърни и позлатени сбруи, сякаш и с тях ефебите се състезаваха помежду си. Но, Кнемоне, и при тази тяхна прелест всеки поглед на присъствуващите се плъзгаше по тях и ги отминаваше, за да се насочи към предводителя на конницата (това беше моята грижа Теаген). Както мълнията затъмнява всяко предхождащо сияние, така ни заслепи неговата външност. Той също така беше на кон и в тежко въоръжение. Потръсваше ясеново копие с меден завършек, на главата си нямаше шлем — шествуваше гологлав, облечен в пурпурна хламида, на която беше извезана в злато битката между лапити и кентаври, янтарната фибула представляваше Атина, върху щита беше изобразена главата на Горгона[39].
38
Хекатомба, жертвоприношение първоначално от «сто бика». По-късно преносно: всяко тържествено жертвоприношение.
39
Горгоната Медуза, най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морския дракон Форкин. Главата й била обрасла със змии вместо с коси. Погледът й превръщал в камък всеки, който я погледнел.