— Впрочем — отвърна Каласирид — аз едва се решавам да се върна към спомена на едно събитие, което вълнува силно, освен това се боя да не те отегча с бъбривостта си. Но щом, както ми се струва, ти слушаш жадно и без насита красиви истории, нека продължавам, където бях спрял. Но по-напред да запалим лампата и да възлеем за боговете на нощта, за да можем след изпълнението на обичая спокойно да посветим нощта на нашия разказ.
5. Каза това и по нареждане на стареца една прислужница донесе запалена лампа. Каласирид извърши възлиянието, като призова другите богове, накрая и Хермес. Помоли за приятни сънища през нощта и да се явят насън любимите му деца. След това продължи каза си:
— Когато, Кнемоне — каза той, — шествието обходи три пъти гробницата на Неоптолем и юношите завършиха третия кръг, изведнъж жените нададоха стонове, а мъжете боен вик. Тогава като по предварителна уговорка почнаха да колят бици, овни и кози, сякаш една ръка нанасяше със секира удари на всички. Накамариха върху огромен олтар голям брой цепеници, според обичая поставиха отгоре крайниците от жертвените животни помолиха жреца на питийския бог да започне възлиянието и да запали олтарния огън. Харикъл отговори, че извършването на възлиянието е негова длъжност, но на водача на пратеничеството се пада да запали огъня, като поеме факела от ръцете на жрицата. Това изисквал обичаят от дедите.
Рече така и възля. Теаген вдигна факела. Тогава, Кнемоне, ни стана ясно, че душата е божествена и сродна с небесните неща. Още в мига, когато двамата млади се погледнаха, се влюбиха, сякаш душите им от първа среща познаха близостта си и се устремило достойни и близки една към друга. Най-напред застанаха един до друг като зашеметени. Тя бавно му подаде факела, той бавно го пое из ръцете й. Двамата дълго приковаха един в друг очи, сякаш са се разпознали или виждали някъде по-рано и извикваха спомена в паметта си. После по лицата им едва се прокрадна усмивка, доловима по единствения блясък на очите.
След това сякаш от свян поруменяха и отново, след дълбоко сърдечно вълнение, побледняха. С една дума, за кратко време изразът на лицата им се менеше многократно, като всяка промяна на цвета и погледът издаваше душевните им чувства.
Естествено за множеството тези промени на състоянието им останаха незабелязани, защото всеки беше зает със своите дела и мисли. Не забеляза нищо дори Харикъл, който изричаше обичайните молитви и призиви към боговете. Само аз наблюдавах младите. Откакто, Кнемоне, Теаген при жертвоприношението в храма получи оракула, аз се заех да търся от имената в него пророчество за бъдещето. Но дотогава не можех да отгатна точно нищо от предсказанията.
6. Най-после като че насила Теаген се откъсна от девойката, подложи факела и запали олтарния огън. Празничното шествие завърши и тесалийците се насочиха към пиршеството, а другият народ се разотиде, всеки тръгна за дома си. Хариклея наметна бялата си ефестрида и с няколко дружки се запъти към жилището си в участъка на храма. Тя не живееше заедно с мнимия си баща, но се беше отделила заради свещената си длъжност.
Всичко, което чух и видях, събуди интереса ми. Побързах да пресрещна Харикъл.
— Видя ли — попита той — моята и делфийската украса Хариклея?
— Не за пръв път сега, но често и преди — казах аз, — колкото пъти съм посещавал храма, съм я срещал, и то не само пътем, както се казва. Често тя принасяше заедно с мене жертва и ме разпитваше за божествените и за човешките дела, ако се съмняваше в нещо, и искаше да узнае мнението ми.
— И как ти се стори тя днес, драги, не допринесе ли за блясъка на днешното празненство?
— Остави, Харикле — отговорих, — все едно да ме питаш дали луната сияе повече от другите звезди.
— Но някои хвалеха — каза той — и младия тесалиец.
— Да, и на него отреждаха — добавих — второ или трето място, но за венец и за украса на шествието наистина всички признаваха дъщеря ти.
Харикъл се зарадва на думите ми и аз наистина постигнах целта си, да спечеля всякак доверието на човека.
— Аз отивам сега при нея — каза той с усмивка. — Ако ти е приятно, придружи ме, за да видим дали не се е изморила от хорската глъчка.
С радост се съгласих и показах, че неговите грижи значат за мене повече от всичко друго.