6. Не един пастир се е раждал на това езеро, прехранвал се е от него и е наричал езерото своя родина. То е достатъчно здрава крепост за разбойниците. Затова на него се стича такъв народ. Водата служи за крепостна стена на всички, а с многото тръстика в мочурищата се защищават като с вал. Изсекли са си криви пътечки с много извивки и отклонения, удобни за тях, защото те ги познават, но за другите са непроходими. Така си устроили голяма крепост, за да не бъдат изненадвани от нападения. Ето това е езерото, такива са обитателите му пастири.
7. Вече на залез-слънце на него пристигнаха разбойниците начело с главатаря си. Те снеха пленниците от конете и прибраха плячката в лодките. Голяма тълпа от останали на мястото разбойници наизлязоха от разни страни на мочурището и посрещнаха главатаря като някакъв свой цар. А като видяха голямата плячка и забелязаха наистина божествено красивата девойка, помислиха, че техните другари са ограбили някое светилище или богат със злато храм и че са отвлекли самата жрица; или от простодушие предположиха, че са отнесли одухотворената статуя на самата богиня. И като превъзнасяха господаря си за неговата храброст, го придружиха до обиталището му.
То беше едно островче малко по-настрани от другите, устроено само за негов подслон и за малцината негови доверени. Щом той пристигна, нареди на тълпата да се разотиде по домовете, а на следния ден всички да дойдат отново. Самият той остана заедно с малцина от своите. Предложи им малка вечеря, в която участвува и самият той. След това предаде пленниците на някакъв млад грък, който неотдавна беше взет в плен и сега щеше да им служи за преводач. Определи им подслон близо до своята колиба и нареди да се грижат всякак за младежа и преди всичко да пазят девойката от оскърбления. Сам той, изморен от дългия път и от мисли за следващите си дела, се оттегли за сън.
8. Над блатото настъпи мълчание и нощта напредна до часа на първата стража[3]. При отсъствието на шумната тълпа пленниците се отдадоха на скръб и сълзи. Нощта — мисля — възбужда повече страданията, защото слухът и окото не се разсейват, и позволява да се посветим изцяло на своята печал. Девойката, останала сама, дълго плака (според нареждането тя почиваше по-настрани на някаква постелка) и проливаше рой сълзи.
— Аполоне, колко тежко и жестоко ни наказваш за нашите провинения — изплака тя. — Нима не ти са достатъчни наказанията, които вече изтърпяхме — раздялата с близки, пленничеството при пиратите, хилядите опасности по морето, второто пленничество вече на суша у разбойниците и, както изглежда, още по-големите горчивини, които ни очакват? Така докъде ще стигнем? Ако до неопозорена смърт, бих умряла на драго сърце. Но ако някой извърши над мене насилие — което и Теаген още не е извършил, — бих предпочела примката вместо оскърблението. Както съм се опазила чиста, ще се опазя до смъртта си, отнасяйки като прекрасен смъртен покров своето целомъдрие. И по-строг съдник от тебе не ще има!
— Престани! — още преди тя да завърши, я прекъсна Теаген. — Скъпа моя, душа моя Хариклея! Плачът ти е справедлив, но предизвикваш божеството повече, отколкото е необходимо. Не трябва да го укоряваш, а да го умилостивиш. С молитви, а не с укори се склонява по-могъщият.
— Истина, право говориш — отвърна тя. — Но ти как се чувствуваш?
— По-леко — отговори той. — И по-добре от вчера поради превръзката на момчето. Тя успокои възпалената ми рана.
— До зори ще се почувствуваш още по-добре — обади се този, на когото беше поверен техният надзор. — Аз ще ти дам билка, от която след три дни ще ти зараснат раните. Сам съм я изпитал. Откакто ме доведоха тук пленник, щом някой от подчинените на този главатар дойдеше след битка ранен, не бяха необходими много дни за излекуването му, ако употребеше въпросната билка. Това, че полагам грижи за вас, не бива да ви учудва. Защото и вие споделяте моята съдба и ви съжалявам, понеже сте елини, а и аз самият съм елин.
— Елин ли? О, богове! — възкликнаха радостно чужденците. — Истински елин по произход и език! Може би скоро ще дойде отдихът от нашите беди.
— Но как се наричаш? — попита Теаген.
— Кнемон — отвърна той. Откъде си?
— От Атина.
— Как попадна тук?
— Остави. «Защо се ровиш във всичко това?», както се казва в трагедиите? Не би било подходящо да вмъквам във вашия епизод и моите беди. Няма да ни стигне и останалата част от нощта да разказвам, а вие след многото изпитания имате нужда от сън и почивка.