7. Когато пристигнахме в нейното жилище и влязохме, намерихме я отпаднала на леглото. Очите й бяха влажни от любовни сълзи. Тя прегърна както обикновено баща си и на въпроса му какво я измъчва, отговори, че страда от главоболие и че ако й позволи, желае да остане сама. Загрижен, Харикъл напусна заедно с мене стаята и нареди на прислужниците да пазят тишина.
— Какво означава това, драги Каласириде? — ме попита той на отиване. — Каква слабост е обзела дъщеричката ми?
— Не се учудвай — отговорих. — Може би след като е шествувала пред толкова народ, е привлякла върху себе си някое зло око.
— И ти ли — отвърна ми той с иронична усмивка — като простолюдието вярваш, че има зъл поглед?
— Както всяка друга истина — казах. — Защото работата стои така: този въздух, който ни заобикаля, навлиза дълбоко в нас през очите, ноздрите и дъха, още по други пътища и внася отвън свойствата, които притежава. Какъвто се влива, такова въздействие внася у приемателите. Затова, когато някой погледне със завист красотата, изпълва пространството около себе си с това лошо свойство и изхвърля върху близко стоящия дъха си, изпълнен с горчилка. А той като ефирен прониква чак до костите и до гръбначния мозък. У мнозина завистта причинява болест, която е получила името уроки. Помисли също, Харикле, колко очни страдания, колко зарази възникват без никакъв допир с болните било от легло или от участие на една трапеза, а само с вдъхване на същия въздух. Нека ти докаже тази мисъл ако не нищо друго, то най-вече появата на любовта, тя се влива чрез един само поглед, като чувствата подобно на лек ветрец проникват през очите в душата. Това е твърде естествено. Защото зрението като най-подвижен и най-горещ сетивен орган най-лесно възприема и притегля излъчванията и с огнения дух в него привлича любовта с нейните преходи.
8. Ако е нужно, мога да ти приведа пример из естествената история, записан в свещените книги за животните: дъждосвирецът лекува страдащите от жълтеница. Ако болният от нея погледне птицата, тя отбягва и затваря очи не защото, както някои предполагат, не желае да помогне на болния, но защото погледнат от него привлича към себе си като вълна страданието. Ето затова избягва погледа като удар.
Може би си слушал, че змията, наречена базилиск, с единствен дъх и поглед изсушава и убива всичко, което й се изпречи. Не трябва да се чудим, че някои урочасват дори своите най-скъпи, към които са благосклонни. Защото поради злата си природа извършват не това, което желаят, а което е вложено в тях.
9. — Твоето обяснение е много мъдро и много достоверно — отвърна Харикъл, след като малко помисли. — Дано и Хариклея някой ден усети любовното желание. Тогава за мене ще бъде здрава, а не болна. Но както знаеш, аз и затова те повиках. Сега не бива да се страхуваме, че тази противница на брака и на любовта страда от нещо подобно. Но сигурно боледува от уроки. Надявам се, че ти не ще откажеш, и като приятел, и като мъдър във всичко, да я излекуваш.
И аз обещах, ако разбера страданието й, да помогна според силите си.
10. Но докато ние разговаряхме така, някой влезе забързан при нас и ни рече:
— Драги, вие се помайвате, сякаш ви зоват на битка и на война, а не на пиршество. Урежда го красивият Теаген в чест на най-великия от героите Неоптолем. Бързо елате, не ставайте причина да се отлага гощавката до вечерта. Само вие единствено отсъствувате.
— Този — пришепна ми на ухото Харикъл — ни кани с тоягата. Макар че е неприятен, при това попийнал, нека да вървим, иначе може да изядем боя.
— Ти се шегуваш — отвърнах, — но да вървим.
Когато пристигнахме, Теаген покани Харикъл до себе си и заради него се показа любезен и с мене. Защо да те отегчавам с подробности за пира — хората на девойките, флейтистките и военните танци на ефебите, пирихийските игри и останалите удоволствия, които Теаген ни достави като прибавка към разкошните ястия, за да направи пиршеството по-приятно и виното по-пивко. Но това, което преди всичко трябва да научиш и което ще разкажа на драго сърце, е следното:
Теаген наистина даваше вид на весел и насила се отнасяше любезно с присъствуващите, но от мене не убягна, че е насочил другаде мислите си. Ту погледът му блуждаеше неспокойно, ту неочаквано въздишаше дълбоко. Или седеше унил и дълбоко замислен, или неочаквано лицето му светваше, сякаш идваше на себе си и се овладяваше, лесно променяше израза на лицето си. Състоянието на влюбения е подобно на поведението на пияния — променчиво и без опора, душата и на единия, и на другия се люшка в морето на страстта. Затова влюбеният е склонен към пиянство, а пияният — към влюбване.