— Но с каква цел, татенце, той премълчава отечеството си?
— Или от срам за изгнанието си — той бил преследван от своя собствен баща, понеже като бил избиран измежду ефебите за жреческото съсловие, телесният му недъг издал извънбрачния му произход — или го извършил от мъдрост: чрез премълчаване на собствената си родина се опитал да направи своя родина всеки град.
15. Струва ми се, ти изрече всичко това добре и правдиво, но аз мисля за загадките в творбите на този поет, и за безкрайната им прелест — някаква египетска смесица, а също за ненадминатия му гений. Действително той не би се издигал над другите толкова много, ако не беше свързан с някакво божествено и демонично начало. Но след като, драги Каласириде, ти по омировски си съзерцавал боговете, разкажи ми какво се случи по-нататък.
— Същото, което и преди, Кнемоне — отново безсъние, размишления и свойствени на нощта безпокойства. Радвах се, че съм открил нещо, за което не съм се надявал, и бях изпълнен с очакване да се завърна в отечеството. Но ме измъчваше мисълта, че Харикъл ще загуби дъщеря си. Недоумявах по какъв начин ще трябва да събера младите и да ги подготвя за съвместното отпътуване. Безпокоях се как ще прикрия бягството, накъде ще се насочим, дали ще тръгнем по суша, или ще отплаваме по море. С една дума, обхвана ме цял поток от грижи, така прекарах в безсъница останалата част от нощта.
16. Още не беше се развиделило, на двора се вдигна шум и аз чух, че някой вика прислужника. На неговия въпрос, кой чука на вратата и какво желае, посетителят отговори: «Съобщи, че е Теаген тесалиецът.»
Аз се зарадвах, щом ми съобщиха за младежа, и наредих да го повикат. Казах си, че случаят сам се явява на помощ на моите намерения. Предположих, че на пиршеството той е чул, че съм египтянин и жрец, заради това идва да иска да ме спечели за помощник в любовта му. Помислих, че и той страда от заблуда то мнозина, които, като не познават египетската мъдрост, се мамят, че тя е една и съща. В същност има една, разпространена сред простолюдието, тя ходи, ако може така да се каже, по земята и е слугиня на призраците, занимава се с телата на мъртъвците, привързва се към билките, използува заклинанията. Тя не води нито себе си, нито своите поддръжници до добър край, но често търпи несполука. Понякога успява, но жалки и дребнави са делата й. Представя призраците като истински образи, мами надеждите, изобретява незаконни дела служи на разюздани удоволствия. Затова пък другата, чадо мое, е истинската мъдрост, от нея първата взела само името, с нея ние жреците и предсказателите се занимаваме още от малки. Тя е насочена нагоре към небето, защото се сношава с боговете и взема участие в природата на висшите същества. Изследва движенията на небесните тела и достига до познание на бъдещите събития. Отвръща се от земните злополучия и се насочва изцяло към красотата и доброто.
Заради нея аз на времето напуснах отечеството си, а да мога, както по-напред ти разказах, да избягам от нейните предсказания и от враждата между синовете ми. Но нека отдадем това и на другите богове, и на съдбата, в чиято власт е да въздействуват или да е въздействуват. Именно те са предопределили моето изгнание от родината не толкова, както изглежда, заради тези неща, а за да намеря Хариклея.
17. И как стана това, ще узнаеш по-нататък.
Щом Теаген влезе, отговорих на поздрава му, поканих го да седне на леглото до мене и го попитах:
— Какво те води тъй рано при мене?
Той си закри за известно време лицето с ръце, после рече:
— Изпитвам голямо вълнение. Но се срамувам да разкрия причината.
И замълча.
Аз използувах случая да се покажа ясновидец и да му предскажа неща, които несъмнено знаех. Погледнах го приятелски и му рекох:
— Ако и да се колебаеш да ми кажеш, нищо не е неизвестно на нашата мъдрост и на боговете.