Книга четвърта
1. На следния ден питийските състезания[41] завършиха. Но състезанието между двамата млади се разрази с пълна сила, като, мисля, уредник и съдия на борбата беше самият Ерос. Той прояви голямо усърдие да покаже чрез двамата състезатели, които противопостави един срещу друг, че неговата борба е главното състезание. Стана следното:
Наблюдател беше Елада, разпоредители бяха представителите на съседните градове-държавици. След като завършиха великолепно другите игри — състезание по бягане, борба на атлети и юмручен бой, накрая глашатаят извика гръмогласно: «Да дойдат тежковъоръжените!»
Свещенослужителката на храма Хариклея се показа в блясък от края на стадиона, дошла, макар и против волята си, заради бащиния обичай или, струва ми, повече с надежда да види някъде Теаген. В лява ръка носеше запален факел, а с другата държеше пред бе си палмовото клонче. С появата си тя веднага привлече погледите на всички зрители, но преди всички очите на Теаген. Защото влюбеният забелязва на часа предмета на своя копнеж. Той беше чул за предстоящото появяване и очакваше с нетърпение този миг. Не можа да премълчи вълнението си, но ми пришепна (нарочно беше седнал близо до мене):
— Ето, онази е Хариклея.
2. Аз го помолих да бъде по-спокоен.
На призива на глашатая се отзова мъж отлично въоръжен, самоуверен и както ми се стори, самонадеян, увенчаван вече в много състезания. Сега нямаше противник, понеже, мисля, никой не се осмеляваше да излиза на борба с него. Амфиктионите[42] едва не го върнаха, защото законът не позволява да се отсъжда венец на този, който не се е състезавал. Но той настоя глашатаят повторно да призове на състезание желаещите. Разпоредителите дадоха нареждане и глашатаят възвести да яви, който желае.
Теаген ми рече:
— Този призовава мене.
— Защо говориш така? — го запитах.
— Ще видиш, татенце — продължи той. — Защото в мое присъствие и пред моите очи никой друг не може получи от ръцете на Хариклея победната награда.
— А ако не сполучиш? — го запитах отново. — Не мислиш ли за срама след това?
— Но кой — извика той — тъй безумно се стреми да види Хариклея и да се доближи до нея, че да ме изпревари в надбягването? Когото нейният образ веднага да рили и да увлече напред? Не знаеш ли, че художниците изобразяват Ерос с крила, за да загатнат, че обладаните от него са бързоподвижни? Ако трябва към казаното да се прибави и някаква хвалба, никой до днес не може да се гордее, че ме е надвивал в бягане.
3. Каза това и скочи, изстъпи напред и извести името си и родното място. Определиха му по жребий място на арената. Той навлече пълното въоръжение и застана на старт. Започна да диша учестено и започна с нетърпение да очаква знака на тръбата — величествена и блестяща гледка! Видът му приличаше на Ахил, какъвто го описва Омир в битката при Скамандър[43]. Цяла Елада изведнъж се развълнува, всеки желаеше победата на Теаген, сякаш сам участвуваше в състезанието. Защото красотата пленява зрителите и спечелва благосклонността им.
Силно се вълнуваше и Хариклея. Аз наблюдавах отстрани и забелязвах как се променяше изразът на лицето й. Накрая глашатаят обяви пред всички имената на състезателите: «Ормен от Аркадия и Теаген от Тесалия.»
Стартовото въже беше спуснато и надбягването започна бързо, едва успяваха да го следят очите. Тук девойката не можа повече да остане безучастна, тя стана неспокойна и краката й потропваха, струва ми се, тя мислено тичаше до Теаген и наравно с него преследваше целта.
Всички зрители бяха в трепетно очакване относно изхода и обхванати от възбуда, но най-вече аз, който бях решил да се грижа за в бъдеще за Теаген като за собствен син.
— Нищо чудно — възкликна Кнемон — да се вълнуват зрителите и присъствуващите, както и аз сега се тревожа за Теаген. И те моля да ми кажеш по-скоро беше ли той обявен за победител?
4. — Когато, Кнемоне, той пробягна половината стадион, обърна се и измери Ормен с презрителен поглед, вдигна високо щита си, отхвърли глава назад и устремил целия си поглед към Хариклея, се понесе сякаш стрела към целта. Така изпревари аркадеца с толкова разтега — разликата беше измерена по-късно. Веднага притича до Хариклея, нарочно припадна в прегръдката й, сякаш не може да спре устрема на бега си. А когато получи палмовото клонче, не остана от мене скрито, че той целуна ръката на девойката.
— Ти ме успокои — каза Кнемон. — Той победил и целунал ръката й. Но какво стана после?
— Ти си, Кнемоне, не само ненаситен да слушаш, но и неуязвим от съня. Вече измина голяма част от нощта, а си все тъй бодър и не те изморява удълженият ми разказ.
41
Питийски състезания, общогръцки празненства, устройвани в равнината Криса край Делфи в памет на победата на Аполон Питийски над дракона Питон.
42
Амфиктиони, представители на гръцките градове-държави, които са обединени в религиозно-политически съюз.
43
Скамандър (Ксантос) — река, която извира от планината Ида и тече през равнината на Троя.