— Аз, татенце, не съм съгласен и с Омир, който твърди, че има пресита както от други неща, така и от любовта — нещо, от което по мое мнение не можем да се наситим било при действителна наслада, било като слушаме за нея. Когато някой разказва за любовта на Теаген и Хариклея, кое сърце би останало твърдо като диамант или желязо, не би се очаровало, дори цяла година да слуша? Така че продължавай по-нататък.
— Теаген, Кнемоне, беше награден с венеца и обявен за победител, и отпратен под славословията на всички. Хариклея понесе голямо поражение, като видя отново Теаген, тя изпадна още повече под властта на любовния копнеж. Лицето на любимия събужда отново страстта, гледката разпалва мислите както огъня прибавените дървета.
Хариклея, когато се завърна у дома си, прекара нощта както предишните, и дори по-мъчително. Аз пък не можах да затворя очи, обмисляйки как можем да заминем тайно и в коя страна божеството желае да пратя младата двойка. Че трябва да пътешествуваме по море, бях подразбрал от оракула, който гласеше:
5. Но къде да ги заведа? Намирах само едно разрешение: да намеря, ако мога, подхвърлената заедно с Хариклея митра, на която, както Харикъл чул, била извезана нейната история. Сигурно от нея ще науча и отечеството, и родителите на девойката, за които вече се досещах. Може би точно там ги изпраща съдбата.
Рано сутринта отидох при Хариклея и заварих другите й близки в сълзи, особено Харикъл. Приближих и запитах на какво се дължи този смут.
— Влоши се състоянието на дъщеря ми — отговори той, — през изтеклата нощ прекара по-тежко, отколкото през предишната.
— Стани — казах — и всички излезте. Само някой да донесе тринога, лаврово клонче, огън и тамян. И никой да не ни безпокои, докато ви повикам.
Харикъл предаде думите ми и те бяха изпълнени. Когато останах насаме с нея, започнах като на театрална сцена: пушех тамян, шепнех с устни някакво заклинание и гладех с клонките Хариклея от главата до краката надолу и нагоре. Известно време говорех като насън, или по-скоро като стара баба, задъхан, накрая завърших постепенно, изрекъл цял куп празни приказки за мен и за девойката.
Тя често поклащаше глава и се усмихваше подигравателно, за да покаже, че аз се заблуждавам, че не познавам болестта й. Седнах близо до нея и казах:
— Успокой се, дъще. Твоето страдание е обикновено и се лекува лесно. Погледнало те е лошо око навярно още през време на шествието, най-вече когато предаваше наградата. Аз дори се досещам кой е виновникът. Той е Теаген, тежковъоръженият състезател. Забелязах, че през всичкото време той те наблюдава и хвърля към тебе дързък поглед.
А тя отвърна:
— Дали той ме е гледал, или не, не искам да зная. Впрочем кой е той, откъде е? Забелязах, че мнозина го наблюдаваха в захлас.
— Той е тесалиец — отговорих. — Ти вече чу и о глашатая, когато той го представи. Твърди, че води произхода си от Ахил. И на мене това ми се струва правдиво, ако се съди по ръста и външността на младежа, те издават благородството на Ахиловия род. Само че не е горделив и високомерен като него, гордостта му се смекчава от миловидност. Но въпреки неговите качества бих желал да изпита по-големи неприятности, отколкото тези, които ти е причинил, когато те омагьосал с лошия си поглед.
— Татенце — прекъсна ме тя, — благодаря ти за твоите грижи. Но защо незаслужено желаеш злото на този, който може би не ми е направил нищо лошо? А страдам не от уроки, а изглежда от някаква друга болест.
— Но, дете мое, ти криеш и не смееш да ми се довериш, за да се опитам да ти помогна. Не съм ли ти като баща по възраст, и още повече по съчувствие? Не съм ли близък на твоя баща и не притежавам ли неговото сърце? Открий ми болката си. Имаш в мое лице ако желаеш, верен и заклет приятел. Говори смело не влошавай болката си с мълчание. Всяко страдание може да се облекчи, когато се разпознае навреме, а не се ли открие веднага, става почти нелечимо. Храна на болестта е мълчанието, а изказаната болка носи облекчение.
6. Хариклея малко помълча, очите й издадоха хилядите промени и устреми на душата й.
— Предостави ми днешния ден — ме помоли. — После ще научиш, ако не се досетиш преди това, щом искаш да бъдеш предсказател.
Станах и излязох оттам, като оставих девойката да привикне между това със свяна си. Харикъл ме посрещна и запита имам ли да му кажа нещо.