— Всичко е наред — отговорих. — Утре ще се освободи от страданието, което я измъчва, и ще те зарадва с нещо друго. Няма никаква пречка да повикаме и някой лечител.
Казах това и се отделих бързо, за да не ме разпитва повече Харикъл. Малко след това се отдалечих от жилището, виждам Теаген. Спотаил се в околността на храма, той разговаряше със себе си, сякаш се задоволяваше само да наблюдава жилището на Хариклея.
Аз се извърнах и се опитах да отмина, сякаш не съм го видял. А той:
— Здравей, Каласириде, и слушай. Тебе очаквах. Обърнах се веднага и казах:
— Ах, ти ли си, красавецо Теагене, не те забелязах.
— Какъв ти красавец — възрази той, — щом не се харесвам на Хариклея?
Аз се престорих на обиден:
— Не ще ли престанеш да обиждаш и мене, и моето изкуство? Благодарение на него тя вече е запленена и принудена да те люби. Желае да те види, сякаш си някое висше същество!
— Що говориш, татенце? — каза. — Хариклея да ме види? Но защо не ме заведеш при нея?
И веднага се завтече напред. Аз го улових за хламидата[44]:
— Хей ти, чакай — му извиках. — Зная, че можеш да тичаш. Работата не е проста стока, изложена на пазара, да я взема всеки желаещ. Иска се дълго обмисляме и дълга подготовка, за да се сполучи и да се постигне със сигурност. Нима не познаваш бащата на девойката — най-видния измежду мъжете на Делфи? Не се ли боиш от законите, които предвиждат смърт за такива постъпки?
— Аз — отвърна той — съм готов и да умра, но да постигна Хариклея. Но ако смяташ за уместно, да отидем при баща й да поискаме съгласието му. Надявам се, че не съм недостоен за зет на Харикъл.
— Няма да успеем — отвърнах. — Не защото може да те укори за нещо, но Харикъл отдавна гласи девойката за сина на сестра си.
— Зле ще си изпати — извика Теаген, — който и да е. Докато съм жив, друг не ще поведе към брачното ложе Хариклея. Съвсем не ще бездействуват ей тази ръка и този меч!
— Спри — казах. — Съвсем не е нужно това. Само ми се довери и прави каквото те съветвам. Сега си иди и се пази да не се показваш често заедно с мене, посещавай ме тайно и самичък.
Той си отиде унил.
7. На следния ден Харикъл ме срещна, спусна се към мене и започна да ме целува по главата.
— Ето това се казва мъдрост! Това е истинско приятелство! — викаше едно след друго. — Ти извърши велико дело. Недостижимата е надвита, непобедимата победена. Хариклея е влюбена.
При тези думи аз се изпъчих, вдигнах вежди и пристъпвайки важно, рекох:
Знаех си, че не ще издържи още на първия мой пристъп, макар че не прибягнах към нещо по-важно. Но откъде разбрахте, Харикле, че тя е влюбена?
— Послушахме твоя съвет — отговори. — Извиках най-известните лечители, както ти сам предложи, да я прегледат. Обещах им цялото си имущество, само и само някак да помогнат. Те дойдоха веднага и попитаха от какво се оплаква. Тя се извърна, на тях нищо не отговори, а почна да повтаря високо Омировия стих:
«Сине Пелеев, най-смел от ахейските войни, Ахиле!»
Ученият Акесин (ти го познаваш) въпреки нейното упорство хвана ръката й, явно за да узнае болестта по пулса на артерията, който показва сърдечната дейност. След немалко наблюдение и изследване, след като я оглежда много пъти от краката до главата, той заяви:
— Ти, Харикле, напразно ни повика тук. При този случай лечебната наука не може да помогне нищо.
— О богове! — аз извиках, — какво говориш? Отиде ми дъщеричката, а няма ли никаква надежда?
— Не се вълнувай — отговори, — но слушай.
И той ме дръпна малко настрани от девойката и другите и ми прошепна:
— Нашето изкуство се занимава с лечение предимно на телесните страдания, а с душевните главно тогава, когато душата страда при заболяване на тялото и се подпомага от неговото излекуване. Това е болестта на девойката, тя не е телесна. Тя няма излишък на сокове, не страда от болки в главата, не изгаря от огън, не боледува никой орган на тялото, нито част от него, нито то цялото. Ето това е, нищо друго, повярвай ми.[45]
Но аз настоявах да каже какво е открил.
— Това не може да не види и едно дете — отговори, — че болката е на душата, болестта явно е любов. Не виждаш ли, че очите й са отекли от плач, погледът й е блуждаещ, лицето бледо, не се оплаква от болки в стомаха, но е неспокойна и говори каквото й дойде на ума, страда без никакви причини от безсъние и отведнъж е отпаднала. Значи ти, Харикле, трябва да потърсиш лечителя. Но това може да бъде само избраникът на сърцето й.
Каза това и си отиде. И аз веднага тичам при тебе, моя спасител и бог, който единствен можеш да й помогнеш, и тя го знае. След като дълго я молих и настоявах да ми разкрие страданието си, само това отговори, че не знае какво й е, но знае, че единствен Каласирид може да я излекува. И ме помоли да те заведа при нея. От това се убедих, че тя е покорена от твоята мъдрост.
44
Хламида, къса мантия, която носели предимно конници и атинските ефеби, закопчавана над гърдите или над дясното рамо.
45
Под «нещо по-възвишено» тук се разбира прибягването до магически средства или призоваване на боговете.