— Алкамен! — извика тя. — По-скоро да ми готви гроба, отколкото сватбата с него. Мене ще отведе Теаген, или нека ме погълне съдбата! А ти, моля те, щом мислиш, че Харикъл не е мой баща, кажи откъде научи това.
— Ето оттук — отговорих — и показах митрата.
— Откъде и как я имаш? Откакто Харикъл ме приел в Египет от ръцете на човека, който ме отгледал и, не зная как, ме довел тук, той я поставил и пазеше в ковчеже, за да не се похаби от времето.
— Как съм я получил — отговорих, — ще научиш по-късно, но сега ми кажи знаеш ли какво е изписано върху нея?
Хариклея отговори, че не знае, откъде може да знае?
— Тя показва — продължих аз — потеклото ти и съдбата ти.
Девойката ме помоли да й разкрия каквото зная, и аз й разказах всичко, като прочетох писаното и го преведох дума по дума.
12. Когато разбра коя е и научи произхода си, тя стана по-самоуверена и ме запита какво трябва да прави. Тогава вече започнах да й давам по-ясни съвети и разкрих всичко това, както си беше.
— Аз, дъще — казах, — съм ходил и при етиопците от желание да изуча тяхната мъдрост. Запознах се и с твоята майка Персина. Защото царският двор беше винаги открит за мъдреците. Тогава между другото се радвах на особена почит, понеже боготворя египетската мъдрост и я свързвам с етиопската. Когато царицата разбра, че се готвя да се връщам в родината си, ми разказа цялата ти история, като предварително ме закле да пазя пълно мълчание. Съобщи ми, че не смее да се довери на местните мъдреци. Помоли ме да се допитам до боговете дали след твоето подхвърляне си се спасила, след това в кой край на земята се намираш. Защото, след като разпитвала много, се уверила, че в собствената й страна не съществува девойка като тебе. Аз научих от боговете всичко, съобщих й, че си жива и къде си, а тя ме помоли да те потърся и да те предумам да се върнеш в родината. След раждането ти останала безплодна и бездетна и била готова, ако някога се завърнеш, да признае на баща ти случилото се. Знаела, че той ще й повярва, след като от дългия им съвместен живот изпитала неговата вярност, и ще желае да има за наследница неочаквано откритата дъщеря.
13. Това ми каза тя и ме помоли да действувам, като много пъти ме заклева с клетва в бога на слънцето, която не е позволено на нито един мъдрец да наруши, аз пристигнах тук, за да изпълня клетвената молба, макар че не за тази цел избързах да дойда, но благодарение на божествено указание направих в моето странствуване това велико откритие. Вече от дълго време, ти знаеш, вървя по петите ти и не те губя от погледа си, но пазех мълчание. Очаквах удобния случай, взема по някакъв начин митрата за уверение на това, което ще ти кажа. Довери ми се и съгласи се да побегнеш заедно с мене, докато не бъдеш принудена въпреки волята си да се подчиниш на Харикъл, който сериозно замисля да те омъжи за Алкамен. Така ще можеш отново да получиш род, родина и родители и да събереш с Теаген, който е готов да ни последва където пожелаем; ще замениш живота на изгнаничка и чужденка с живота на благородничка, ще царуваш заедно с любимия си, доколкото трябва да се вярва и на другите богове, и на питийския оракул. В същото време припомних предсказанието и разтълкувах значението му. Впрочем то не беше неизвестно на Хариклея, защото беше припявано и тълкувано от мнозина.
Тя се смая.
— Ако както казваш, на боговете е угодно това и аз вярвам, какво трябва да правя, татко?
— Престори се — казах, — че си съгласна да се омъжиш за Алкамен.
— Тежко — отвърна тя, — освен това срамно е дори само да обещая, че предпочитам друг пред Теаген. Но и веднъж съм се доверила, татко, на боговете и на тебе, обясни ми каква е целта на тази измислица и как да постъпя, че да не се стигне до изпълнението й?
— Ще научиш по делата — отговорих. — Ако на жените се съобщи нещо предварително, при нерешителността си те действуват плахо, докато често изпълняват смело внезапно възложена задача. Само следвай съветите ми, особено относно твоето съгласие с Харикъл за брака. Той не върши нищо, без да се допита до мен.
Тя се съгласи.
14. И аз я оставям в сълзи. Веднага щом излязох от дома, виждам Харикъл крайно опечален и напълно сломен.
— Чуден човек си — му казах, — трябва да се веселиш, да ликуваш и да принасяш благодарствени жертви на боговете, защото се изпълни някогашното твое желание — най-после Хариклея благодарение на моето изкуство и мъдрост е съгласна за брака. А ти си мрачен и замислен, насмалко, не зная защо, да заплачеш.