10. Нека се приема благосклонно казаното и нека се пазят със страхопочит и мълчание по-дълбоките тайнства, а сега да продължим със събитията в Сиена. Щом започна празникът на Нил, жителите на града се посветиха на жертвоприношения и на обредни тайнства. Макар че поради заобикалящите ги опасности те изпитваха тежки телесни страдания, и при съществуващите условия те не забравяха религиозното благочестие.
Ороондат изчака полунощ, когато сиенците след угощението тънеха в дълбок сън, и изведе войската си, след като тайно определи на персите времето и вратата, през която да излязат. Той предварително нареди на всички десетници да оставят на самото място конете и добитъка от обоза, за да се освободят от неудобството и да не разбере никой от шума какво става, а да вземат само оръжието си и всеки по дъска или греда.
11. Когато се събраха на уречената врата, той нареди да наслагат напреки върху тинята една до друга дъските, които носеше всяка десетка, като стоящите отзад непрекъснато ги предаваха една след друга на предните. Така преведе като по мост много лесно и много бързо множеството. Етиопците не бяха се постарали да поставят стражи и спяха безгрижно. И така Ороондат, щом стъпи на твърда почва, тайно поведе в бяг до задъхване цялата войска към Елефантина. Въведе я в града, без да срещне съпротива — на изпратените от Сиена двама перси беше заповядал да очакват всяка нощ пристигането му. И когато те чуха уговорената парола, веднага разтвориха пред него градските порти.
С настъпването на деня сиенците научиха за бягството. Най-напред всеки забеляза, че са напуснали дома му квартируващите у него перси, след това в разговори се уведомяваха един други и накрая забелязаха дъсчения мост върху мочура. Отново изпаднаха в безпокойство, очаквайки да бъдат обвинени във второ и по-тежко нарушение, че след такава пощада се показали неблагодарни и подпомогнали персите в бягството им. И решиха да излязат всички навън от града и да се предадат на етиопците, като ги уверят с клетва, че не знаели, и да измолят, ако могат, милостта им. И така събраха се стари и млади, взеха в ръце клонки като знак на молба и със запалени светилници и факли, държейки пред себе си вместо херолдските жезли свещените статуи на боговете, се отправиха през дъсчения мост през мочура към етиопците. На известно разстояние от тях паднаха на колене като молители и по уговорен знак нададоха общи жални стонове за състрадание. За да умилостивят още повече етиопците, пуснаха на земята пред себе си малки дечица и ги оставиха да се придвижат, както могат, за да смекчат чрез доверчивите и невинни същества гнева на етиопците. Децата от смущение и незнание какво става, а може би и изплашени от непрекъснат вик, изоставяха родителите и гледачите си и тръгва: с пълзене към неприятелите, а други се обръщаха назад с неуверени стъпки и с предизвикващ състрадание плач, сякаш съдбата им внушила този начин на молбата.
12. Хидасп, като видя това, помисли, че те подсилват предишната си молба и се предават в пълно подчинение. Затова прати да ги запитат какво искат защо идват сами, а не заедно с персите. И сиенците разказаха всичко — за бягството на персите, за своята невинност, за празника на бащите, че били заети божествената служба и в съня си след угощението забелязали нищо. Но дори и да са видели, когато измъкват, понеже били невъоръжени, не биха могли да възпрат въоръжените.
При това известие Хидасп предположи — както наистина беше, — че Ороондат му готви някаква измама и засада. Той поръча да извикат само жреците и като се поклони пред образите на боговете, които те носеха със себе си, за да внушат повече страхопочитание, ги попита могат ли да му съобщят нещо повече за персите — накъде се отправили, на какво могат да разчита и какво ще предприемат.
Жреците отговориха, че не знаят точно нищо, но допускат, че са отишли в Елефантина, където се изтеглила главната му сила, и че Ороондат се осланя и на другата войска, но особено на тежковъоръжените конници.