— О, богове, спасители! — възкликнаха в един глас двамата, като чуха името Хидасп. Дотогава все още те се съмняваха дали някой друг не е станал цар.
— Явно, любима — тихо прошепна Теаген на Хариклея, — ти ще кажеш на царя кои сме — та това е Хидасп, за когото често ми говореше, че е твоят баща.
— Най-сладки мой — отговори Хариклея, — големите неща се нуждаят от голяма подготовка. Нещата, за които божеството е поставило объркано начало, неизбежно ще стигнат до своя край по-бавно. Освен това, което е било прикривано дълго време, не бива да се разкрива изведнъж. Отсъствува и най-главното лице от цялата наша драма, от което зависи както завръзката, така и развръзката й — моята майка Персина. А знаем, че по божествено провидение тя все още е жива.
— Но ако преди това ни принесат в жертва или ни подарят като пленници и осуетят пристигането ни в Етиопия? — подхвана Теаген.
— Съвсем не — каза Хариклея. — Често слушахме от стражите, че ни хранят, за да бъдем принесени в жертва на боговете в Мероя. Така че няма никаква опасност по-напред да ни подарят или да ни убият. Ние сме обречени на боговете с тържествена клетва, а на хората, които спазват благочестието, не е позволено да я престъпват. Ако от прекомерна радост разкрием нашата тайна в отсъствие на тези, които я знаят и могат да я засвидетелствуват, лесно можем да възбудим у слушателя негодувание и справедлив гняв. Ако се случи така, той ще сметне за подигравка и безочие това, някакви пленници, определени за робство, неубедителни измамници, като с театрален номер да се представят за царски деца.
— Но — възрази Теаген — разпознавателните знаци, които, зная, носиш и пазиш, ще покажат, че това не е измислица и измама.
— Разпознавателните знаци — отвърна Хариклея — са разпознавателни знаци само за тези, които ги познават и са ги подхвърлили. А за тези, които не ги знаят или не могат всичко да знаят, са само обикновени скъпоценности и накити, които могат да уличат в кражба и грабителство тези, които ги носят. Ако дори Хидасп ги разпознае, кой ще го убеди, че ги е дала Персина, кой ще го убеди, че ги е дала майката на дъщеря си? Неоспоримо разпознавателно средство, Теагене, е майчината природа. Тя от пръв поглед събужда сърдечно чувство към детето у родителката, движена от тайно съчувствие. Не бива да подценяваме и това, чрез което разпознавателните знаци стават напълно достоверни.
25. Докато разговаряха така, неусетно стигнаха близо до царя. Заедно с тях беше доведен и Багоас. Когато Хидасп ги видя пред себе си, скочи изведнъж от трона и извика:
— О, богове, бъдете милостиви! И пак седна и се замисли.
Първенците, които стояха край него, го запитаха какво му е.
— Снощи ми се присъни — отговори той, — че ми се роди дъщеря и тя изведнъж израсна до такава красота. Аз не обърнах внимание на съня, но сега си го спомням, като видях приликата с тази девойка.
Обкръжаващите му казаха, че човешката душа е надарена със способността да си представя образно бъдещето. И той, като помисли тогава, че случаят не заслужава внимание, запита двамата кои са и откъде са.
Докато Хариклея мълчеше, Теаген отговори, че са брат и сестра елини.
— Благословена Елада! — възкликна Хидасп, — освен всичко друго тя ражда красиви и съвършени хора и сега ми изпраща истински и щастливи жертви за победните ни тържества.
— Но защо не ми се яви в съня и син — каза с усмивка царят на околните си, — щом този младеж е брат на девойката, както казвате, трябвало и той да се яви в сънищата ми.
После се обърна към Хариклея и я заговори на елински (този език се изучава от етиопските гимнософисти и царе):
— А ти, девойко, защо мълчиш и не отговаряш на въпроса ми?
Хариклея отговори:
— Пред божествените олтари, за които — ние знаем — ни определиха за жертва, ще научите за мене и за моите родители.
— Но те в коя страна се намират? — я попита Хидасп.
— Те присъствуват тук — отговори тя — и сигурно ще присъствуват на жертвоприношението.
Хидасп пак се усмихна.
— Наистина — каза той — тя сънува наяве, тази дъщеря на съня ми, щом си въобразява, че родителите й ще довтасат от Елада в Мероя. Но отведете двамата сега с внимателни обноски и с обичайната грижа, а да бъдат украса на жертвоприношението. Но кой е този до тях, който прилича на евнух?
— Той е наистина евнух, нарича се Багоас, най-довереният роб на Ороондат — отговори един от свитата.