— Нека и той ги последва — заповяда Хидасп. — не като жертва, но като страж на едната жертва — на тази девойка, която поради красотата си се нуждае от бдителен надзор, за да се запази чистотата й до часа на жертвоприношението. Защото ревността е присъща на евнусите. Това, от което са лишени, искат да отнемат и от другите.
26. След това той направи преглед на редиците на другите пленници и започна да ги разпитва. Тези, които съдбата отдавна беше предопределила за робство, раздаде даром. Тези, които имаха благороден произход, пусна на свобода. Десет младежи, също толкова девойки, които се отличаваха с красотата си, заповяда да отведат заедно с Теаген и Хариклея за същата участ. На всички останали изпълни желанията. Накрая се обърна към Ороондат, когото донесоха по негова заповед на носилка.
— Аз постигнах това, което породи войната и което отдавна беше повод за вражда. Превзех Фили и смарагдовите мини, но не страдам от болестта на мнозина, не се изкушавам от съдбата за властолюбие, не разширявам до неограниченост властта си като победител, но се задоволявам със земите, които отначало ми е определила природата, която е отделила Египет от Етиопия чрез Праговете. Така че получил това, за което дойдох, аз се завръщам, спазвайки справедливостта. А ти, ако оцелееш, продължи да управляваш като сатрап както преди и съобщи на персийския цар следното: Твоят брат Хидасп те победи с десницата си, но поради мъдростта си ти оставя всички твои владения. Той е готов, ако ти си съгласен, да поддържа с тебе дружба, която е най-прекрасното благо на хората, но ако ти започнеш отново, не ще се откаже и от борбата. На тези сиенци сам опрощавам за срок от десет години наложените данъци, предлагам и ти да направиш същото.
27. Това заявление се посрещна от присъствуващите граждани и бойци с ликуване и ръкопляскане, което се чуваше надалеч. Ороондат протегна ръце и като преметна дясната върху лявата, се поклони — почит, която персите обикновено не отдават на чужд цар.
— Не мисля, присъствуващи — каза той, — че нарушавам нравите на страната си, като признавам за цар този, който ми подари властта на сатрап, и не мисля, че престъпвам закона, като се прекланям пред най-справедливия между хората, който молеше да ме убие, а прояви човечност и ме остави да управлявам като сатрап. Затова аз се заричам, ако остана жив, да съществува между етиопците и персите траен мир и вечно приятелство и да спазвам обещанието, дадено на сиенците. Ако пък не оживея, нека боговете се отплатят за великодушието към мене на Хидасп, на дома и рода на Хидасп.
Книга десета
1. Толкова за събитията около Сиена, която след такава опасност стигна неочаквано чрез великодушието на един-единствен мъж до такъв щастлив завършек.
Хидасп изпрати по-голямата част от войската си напред и сам се отправи за Етиопия, съпровождан на далечно разстояние от радостните възгласи на всички сиенци и всички перси. Отначало той се придвижваше все по брега на Нил и в близост до реката. А когато стигна Праговете, принесе жертва на Нил и на местните богове и се отклони към вътрешността на страната. Щом пристигна във Фили, остави войската да почива два дена. След това отново изпрати напред голяма част от войската заедно с пленниците, а сам той остана, подсили степите, постави стража в града и продължи пътя си. Изпрати пред себе си двама конници, които трябваше по пътя си да сменят в градове и села конете, за да изпълнят най-бързо заповедта му — да съобщят на жителите на Мероя победата.
2. А на мъдреците, които се наричаха гимнософисти, членове на държавния съвет и съветници на царя, писа следното:
«На най-божествения съвет цар Хидасп.
Съобщавам ти радостната вест за победата над персите не за да се хваля с успеха си (защото искам да умилостивявам капризната съдба), но за да ви известя с това писмо, че вашата пророческа дарба както винаги и сега се доказа. Поканвам ви и ви моля да дойдете на обичайното място, за да придадете с присъствието си още по-голям блясък на благодарствените победни жертвоприношения пред целия етиопски народ.»
А на съпругата си Персина писа така: «Знай, че ние победихме и което е още по-важно за тебе, сме живи и здрави. Така че подготви тържествените благодарствени шествия и жертвоприношения, покани също мъдреците съгласно отправената им от моя страна покана и бързо ела заедно с тях на полето пред града, посветено на нашите домашни богове Хелиос, Селена и Дионис.»
3. Когато Персина получи писмото, каза: — Ето съня, който сънувах през тази нощ. Присъни ми се, че съм трудна и веднага раждам. Новороденото ми беше дъщеря, тозчас узряла за брак. Родилните болки, както изглежда, означават военните усилия, а дъщеря ми в съня предвещава победата. Но идете и изпълнете града с радостната вест.