Вестителите послушаха поръката й. Увенчали с нилския лотос глави и размахвайки палмови клончета в ръце, те препускаха на коне през главните градски стъгди и със самото си появяване разпространяваха вестта за победата.
Веднага Мероя избухна в радост и възторзи. През нощта и през деня жителите на града уреждаха танци и жертвоприношения по родове и улици, и по братства в чест на боговете и украсяваха храмовете. Ликуваха не толкова за завръщане на Хидасп, който поради справедливостта и добротата си спрямо подвластните събуждаше у народа синовна обич.
4. Персина изпрати стада от говеда, коне и овце антилопи, грифони и всякакви други животни в свещеното поле, за да подготвят от всеки вид хекатомби за жертвоприношенията, които да послужат после за трапеза на народа. Най-накрая тя отиде при гимнософистите, които бяха устроили жилището си в храма на Пан, предаде им там писмото на Хидасп и ги покани да изпълнят волята на царя и като отдадат също така и на нея милостта си, да украсят с присъствието си празненството.
Те я помолиха да почака малко, оттеглиха се според обичая във вътрешността на храма, за да се допитат до боговете как да постъпят, и не след дълго се завърнаха. Сред мълчанието на останалите първият член на съвета Сисимитър обяви:
— Персина, ние ще дойдем, защото боговете позволяват. Божеството предвещава някакъв смут и вълнение през време на жертвоприношението, но краят ще бъде благополучен и щастлив. Като че някаква част от вашето тяло или от вашето царство е била загубена, но съдбата тогава отново ще възвърне търсеното.
— И страшното — отвърна Персина, — и изобщо всичко ще завърши добре при вашето присъствие. А щом разбера, че Хидасп пристига, ще ви съобщя.
— Не е нужно да ни съобщаваш — отвърна Сисимитър. — Той ще дойде утре сутринта и това ще ти извести скоро с писмо.
И наистина така се случи. Още докато Персина пътуваше за дома и наближаваше царския дворец, конник й предаде писмо на царя, което известяваше, че пристига на следния ден.
Веднага глашатаи разгласиха съдържанието на писмото. Разрешаваше се само на мъжете да присъствуват на посрещането, а се забраняваше на жените. Тъй като жертвите се принасят на най-чистите и лъчисти богове Хелиос и Селена, не се позволяваше да участвуват жените, за да не се случи някакво, макар и неволно, опетняване на жертвените животни. Разрешаваше се да присъствува от жените само жрицата на Селена. А тя беше Персина, тъй като според закона и обичая жреци на Хелиос и Селена бяха царят и царицата. Щеше да присъствува на действието също Хариклея, но не като наблюдателка, а като жертва на Селена.
И ето несдържана възбуда обзе целия град. Без да дочакат обявения ден, от вечерта започнаха да се прехвърлят през реката Астабор едни през моста, а други върху лодки от тръстика, каквито се полюшваха на много места по брега и улесняваха живеещите по-далеч от моста да се прехвърлят по най-краткия път. Те са много бързи поради строителния им материал и малката им тежест, но не побират повече от двама или трима. Защото тръстиковият ствол се разцепва на две половини и всяка от тях образува коритце.
5. Мероя, столицата на Етиопия, е разположена върху триъгълен остров, който се мие от плавателните реки Нил, Астабор и Асасоба. Нил тече срещу върха на триъгълника и се раздвоява, докато другите две реки текат от едната и от другата страна покрай него и се сливат и вливат в единния Нил, където губят течението и името си.
Островът заема огромно пространство, сякаш е цял континент (дължината му достига три хиляди, а широчината хиляда стадия). На него живеят грамадни животни, между другото и слонове, някои дървета виреят по-добре, отколкото на други места. Освен финиковите палми, които достигат преголяма височина и раждат големи и сочни фурми, житните и ечемичните класове достигат такава височина, че могат да скрият цял конник заедно с коня и дори ездач на камила, а добивът е триста пъти по-голям от посева, тръстиката изкласява тъй, както съобщихме по-горе.
6. Тогава през цялата нощ преминаваха реката едни на едно, други на друго място, посрещаха и славеха Хидасп като бог. Това правеха далеч извън града. Малко по-напред от свещеното поле го поздравиха с ръкостискания и целувки гимнософистите, а Персина след тях в преддверието на храма отвътре на оградата. Там на колене възнесоха благодарствени молебствия за победата и щастливото завръщане, след което излязоха вън от оградата и се запътиха към мястото на общонародните жертвоприношения. Седнаха вътре във вече приготвената на полето палатка. Тя беше разгъната върху четири току-що отсечени тръстики, които като четири колони носеха от всеки ъгъл цялата постройка. Отгоре те се подвиваха заедно в арка съединяваха се помежду си чрез сплетени палмови клонки и служеха за покрив. Наблизо в друга палатка стояха върху високи поставки статуите на местни те богове и герои — на Мемнон, Персей и Андромеда, които етиопските царе смятат за свои прадеди. Под тях — образите на боговете оставаха над главите им — седяха на по-ниски седалки гимнософистите. Около тях бяха построени фаланга от тежковъоръжени с вдигнати допрени един до друг щитове, за да възпират народа и да пазят свободно за жертвоприношенията мястото по средата.