— Справедливостта не се страхува от високопоставените — му възрази Сисимитър, — но само един царува в съда — този, който надделява с по-разумни доказателства.
— Но само с местните — каза Хидасп, — а не и с чужденци ви разрешава законът да съдите царете.
А Сисимитър каза:
— Мъдрите преценяват правото не според положението на човека, а според поведението му.
— Явно е — продължи Хидасп, — че тя не ще каже нищо съществено. Хората, които се намират в смъртна опасност, измислят неоснователни причини за отлагане. Но щом го желае Сисимитър, нека говори.
11. Хариклея, която и без това беше с ведро настроение, защото очакваше да бъде освободена, още повече се зарадва, като чу името Сисимитър. Той беше същият, който от самото начало след подхвърлянето беше я прибрал и поверил на Харикъл преди десет години, когато беше посланик пред Ороондат по въпроса за смарагдовите мини. Тогава той беше един от многото гимнософисти, а сега беше избран за техен предводител. Лицето на мъжа Хариклея не помнеше, тъй като беше разделена от него още малка, на седем години, но като чу името му, още повече се зарадва.
Надяваше се, че той ще я защити и подпомогне при разпознаването.
Тя издигна ръце към небето и извика с висок глас:
— Хелиос, родоначалнико на моите деди, и вие, други богове, херои водители на моя род, бъдете ми свидетели, че не ще изрека никаква лъжа, помогнете ми сега в предстоящия спор, при който правото е на моя страна, както ще се види веднага от следното: царю, чужденци ли, или и местни според закона трябва да се принасят в жертва?
Хидасп отговори:
— Чужденци.
— Тогава — продължи тя — време е да си потърсиш други за жертва, защото ще откриеш, че аз съм ваша и тукашна.
12. Хидасп се учуди и заяви, че тя лъже.
— Това, на което се учудваш, е по-малкото — каза Хариклея, — по-важно е следното. Не само съм тукашна, но също произхождам от царския род и съм първа и най-близка.
А когато Хидасп отхвърли думите й като празни приказки, тя му каза:
— Татко, престани да унижаваш дъщеря си.
Тук царят се отнесе не само с презрение спрямо думите й, но и с негодувание, понеже ги прие като подигравка и нахалство.
— Сисимитре и всички останали — извика той, — виждате докъде води нашето снизхождение. Нима не страда от пълно безумие девойката, която се опитва с безсрамни лъжи да се отскубне от смъртта? Като на театрална сцена, за да се измъкне от безизходицата, тя се представя за моя дъщеря, когато, както знаете, аз не бях ощастливен с рожби, но само веднъж чух, че имам дете и в същото време го загубих. Така че нека някой я отведе и повече тя да не смее да говори за отлагане на жертвоприношението!
— Никой не ще ме отвежда — извика Хариклея, — докато не заповядат съдниците. Сега ти си призован на съд, а не да издаваш присъди. Може би, царю, законът допуска да се убиват чужденци, но да се убиват собствените деца нито той, нито природата, татко, разрешава. Защото днес боговете ще те посочат за мой баща, дори и да го отричаш. Всяко съдебно дело и всеки съд, царю, борави с две главни основания: писмени доказателства и свидетелски показания. Аз ще ти приведа и двете, за да докажа, че съм ваша дъщеря, като призова за свидетел не кого и да е от множеството, но самия съдник (мисля, че най-силното доказателство на думите ми е признанието на съдника), и представям ето това писмо, което разкрива моята и вашата съдба.
13. Веднага след тези думи тя извади от пазвата си митрата, с която беше обвързала тялото си, някога подхвърлена заедно с нея, разгъна я и предаде на Персина. Тя, щом видя платното, остана като вцепенена и онемяла и дълго време гледаше ту написаните върху митрата знаци, ту пак девойката. Сърцето й заби силно, разтресе се, обля я пот, тя се зарадва от откритието, но беше притеснена от неговата неочакваност и невероятност, в същото време се изплаши от недоверието и подозрителността на Хидасп, а може би и от неговия гняв и отмъщение.
Хидасп, който забеляза смущението й и обхваналото я вълнение, я запита:
— Жено, какво ти е? Защо се развълнува от това писмо?
— Царю, господарю и съпруже — отговори тя, нищо повече не мога да ти кажа, но вземи и чети. От тази митра ще научиш всичко.
И тя му предаде и пак замълча, като наведе печално глава.
Хидасп прие митрата и покани гимнософистите да дойдат близо до него и да четат заедно с него. След това прочете бегло писмото и се учуди твърде много и сам, и при вида на Сисимитър, който беше смаян и с лицето си издаваше изненадата и бързите поврати на мисълта, като непрекъснато обръщаше втренчен поглед ту към митрата, ту към Хариклея.