Отвъд Мъртво море лежеше Ерусалим. Глогауър често се замисляше за него. Очевидно Христос все още не бе влязъл в града за последен път.
Иоан Кръстителя (ако може да се вярва на Новия Завет) би трябвало да умре, преди това да се случи, обезглавен в краката на Ирод, докато той се наслаждава на танца на Саломия.
Глогауър се почувства засрамен от вълнението, с което го споходиха тези мисли. Не трябваше ли да предупреди Кръстителя?
Знаеше, че не бива да го прави. Преди да влезе в Машината на Времето го предупредиха, че трябва да избягва всякакви опити да промени хода на историята. Убеждаваше се, че няма ясна представа за действителния ход на събитията. Познанията му се градяха само на легенди. Нямаше никакви точни исторически документи. Книгите от Новия Завет са били написани десетилетия и дори векове след събитията, които се описват в тях. Нямаше сигурни данни, че са исторически автвентични. В такъв случай, какво значение би могла да има неговата намеса в тези събития?
Но той знаеше, че не ще посмее да предупреди Иоан за опасността. Донякъде това се дължеше на подсъзнателното му желание всички събития да се окажат верни. На надеждата, че Новия Завет се основава на действителни събития.
Наближаваше времето да потърси Христос.
Майка му често се местеше, макар и да се придържаше към един и същи район, продавайки къща в единия край на южен Лондон за да купи друга, само на половин миля от предишната.
След един негов кратък период на лудеене по рокендрола те се преместиха в Тортон Хийт и той се записа в хора на местната църква. Имаше ясен и звучен глас и помощникът на енорийския свещеник, който се занимаваше с тях започна да проявява специален интерес към него. В началото говореха предимно за музика, но постепенно в разговорите им все по-често ставаше дума за религия. Карл разкриваше пред помощника въпросите, които непрестанно го терзаеха. Какъв начин на живот трябва да води за да не наранява чувствата на околните? Защо хората са толкова лоши един към друг? Защо има войни?
Отговорите на мистър Йънгър бяха почти толкова мъгляви и всеобхватни, колкото и въпросите на Карл, но той ги произнасяше с дълбок, сигурен, не търпящ възражение глас, който винаги караше Карл да се чувства по-уверен.
Излизаха заедно на разходка. Мистър Йънгър често го прегръщаше през раменете.
През един уикенд хорът посети фестивала в Уинчъстър и през нощта останаха да спят в едно младежко общежитие. Настаниха Карл и мистър Йънгър в една стая.
Късно през нощта мистър Йънгър пропълзя в леглото при Карл.
— Как бих искал да си момиче, Карл — зашепна мистър Йънгър като галеше Карл по главата.
Карл беше твърде объркан за да отговори, но когато мистър Йънгър постави ръка на гениталите му той усети странно вълнение.
През цялата тази нощ те правиха любов, но на сутринта Карл се почувства отвратен и отблъсна мистър Йънгър като го заплаши, че ако още веднъж се опита да стори същото с него ще разкаже всичко на майка си. Мистър Йънгър се разплака и каза че съжалява, като молеше Карл да си останат приятели, но Карл се чувстваше по някакъв начин предаден от него. Мистър Йънгър твърдеше, че го обича, не по този начин, а по християнски и че се е чувствал щастлив в неговата компания. Но Карл престана да говори с него и го избягваше през цялото време до завръщането им обратно в Торнтън Хийт.
Карл продължи да посещава хора още няколко седмици, но в отношенията му с мистър Йънгър се появи напрежение.
Една вечер, към края на упражненията мистър Йънгър го помоли да остане и Карл бе разкъсан между отвращението и желанието.
Накрая все пак остана и дори позволи на мистър Йънгър да го гали, под плаката с огромен дървен кръст и надпис БОГ Е ЛЮБОВ отдолу. Внезапно Карл започна да се смее истерично и избяга от църквата, за да не се върне никога вече.
Беше на петнайсет.
Сребърните кръстове отъждествяваха жените.
Дървените кръстове отъждесвяваха мъжете.
Той често мислеше за себе си като за дървен кръст. Понякога сутрин, в периода между съня и пробуждането го спохождаше халюцинацията, че той е един огромен дървен кръст преследващ в мрака мъничък сребърен кръст.
На седемнайсет Карл загуби всякакъв интерес към християнството и се вманиачи на тема езически религии, особено към келтския мистицизъм и митраизма. Поддържаше любовна връзка с жената на един старши сержант от армията, която живееше в Килбърн. Карл се запозна се нея у една своя позната на парти.
Дайдра Томпсън, жената на старши сержанта, (който служеше някъде в Далечния изток) носеше на шията си малък сребърен келтски кръст, „слънчев кръст“, с който бе привлекла вниманието му. Но трябваше да погълне почти половин бутилка джин, за да събере достатъчно смелост да постави ръка на нейните рамене и по-късно, в мрака, да я пъхне между краката и в топлата влага под сатенените бикини, които носеше.