За сетен път си помисли, че трябва да предупреди Иоан. Но ще му повярва ли Кръстителя? Дали не ще го осмее, независимо от неговите доказателства?
Глогауър изпитваше симпатия към Кръстителя. Виждаше в него един твърд революционер, който от години подготвя бунт срещу римляните като подбира внимателно съратниците си за да доведе до успешен край замисленото.
Приличаше му на водач на съпротивата от Втората Световна война. Имаше подобна закалка и поглед върху обстоятелствата. Разбираше добре, че ще има само една възможност да разгроми римските кохорти. Ако бунтът в Ерусалим се проточи твърде дълго Рим ще успее да изпрати подкрепления.
— Кога смяташ Адонай възнамерява да накаже неверниците с твое посредничество? — попита тактично Глогауър.
Иоан го загледа с пронизващ поглед.
— Пасхата е времето, когато хората са най-неспокойни и непримирими към чужденците — отвърна той.
— Кога е следващата?
— След няколко месеца.
Известно време Глогауър яде мълчаливо, след което впери открит поглед в своя събеседник.
— И аз играя някаква роля във всичко това, нали?
Иоан сведе очи надолу.
— Ти си изпратен от Адоная да ни помогнеш за да изпълним волята му.
— И как ще ви помогна?
— Ти си магесник.
— Не мога да правя чудеса.
Иоан избърса меда от брадата си.
— Не мога да повярвам в това, Емануил. Чудо бе самият начин, по който ти пристигна. Есеите не знаеха дали си дявол или посланик на Адоная.
— Нито едното нито другото.
— Защо сееш в душата ми объркване, Емануил? Аз зная, че ти си пратеник на Адоная. Ти си знакът, който есеите очакваха. Дошло е времето. Скоро ще възцарува небесното царство на земята. Ела с нас. Кажи на хората, че говориш с гласа на Адоная. Направи велики чудеса.
— Силата ти отслабва, нали? — Глогауър се втренчи в него. — Имаш нужда от мен за да събудиш отново надеждите на хората.
— Говориш грубо и недодялано като римлянин!
Иоан се изправи ядосано.
Очевидно, подобно на есеите, с които живееше, и той предпочиташе по-простите форми на общуване. Вероятно поради постоянния страх от предателство, дори записките си есеите предпочитаха да кодират, като използваха невинни наглед думи или фрази за да изразят нещо съвсем различно.
— Съжалявам, Иоане. Но кажи ми, прав ли съм? — заговори Глогауър меко.
— Не си ли магесник, появил се с колесницата си изневиделица? — Кръстителя размаха ръце и сви рамене. — Моите хора са те видели! Видели са нещо блестящо да се появява от въздуха, да се пропуква и през процепа да изпадаш ти. Не е ли това магесничество? Дрехите, които си носил — това земни одежди ли са? Талисманите в твоята колесница — не говорят ли те за вълшебна мощ. Пророчеството казва, че магесник ще дойде от Египет и ще се нарича Емануил. Така е написано в Книгата на Михей. Не е ли вярно всичко това?
— Повечето. Но всяко нещо си има обяснение… — той се спря, неспособен да намери синоним на думата „разумно“. — Аз съм един обикновен човек също като тебе. Нямам силата да правя чудеса. Аз съм просто човек!
Иоан го погледна сърдито.
— Искаш да кажеш, че отказваш да ни помогнеш?
— Благодарен съм на теб и на есеите. Вие ми спасихте живота. Ако мога някак си да ви се отплатя…
Иоан кимна уверено.
— Можеш да ни се отплатиш, Емануиле.
— Как?
— Бъди великия магесник, от когото се нуждая. Нека така да те представя на всички, които са нетърпеливи и готови да се отвърнат от волята на Адоная. Нека им разкажа за чудния начин, по който си дошъл при нас. А ти ще им кажеш, че всичко е по волята на Адоная и че трябва да са готови да я изпълнят.
Иоан го загледа напрегнато.
— Ще го сториш ли, Емануиле?
— Да го сторя — означава да измамя теб, хората ти и дори самия себе си…
Иоан го погледна замислено.
— Може би ти самият не съзнаваш предзнаменованието си… — рече той. — Защо не го съзнаваш? Защото ако много се хвалиш никой не ще се вслуша в думите ти. Емануиле, ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че ти си този, за когото се говори в пророчествата.
Глогауър се почувства изнеомощял. Какво можеше да отвърне? И дали наистина той не бе избраника на съдбата? Да предположим, че има хора надарени с някакви изключителни способности… Боже, какви глупости. И все пак, как да постъпи?
Иоане, ти се нуждаеш отчаяно от знак. Ами ако пристигне истинския магесник…
— Той вече пристигна. Това си ти. Молитвите ми са чути.
Как да внуши на Иоан, че е жертва на собствената си отчаяна нужда от помощ. Той въздъхна.
— Еманииле, не искаш ли да помогнеш на юдейския народ?