Глогауър прехапа устни.
— Остави ме да помисля, Иоане. Остави ме да поспя. Ела утре заранта и тогава ще ти отговоря.
Той забеляза с известна изненада, че ролите им са се разменили. Вместо той да се бори за симпатията на Иоан, сега Кръстителя се бореше за неговата.
Чувстваше се ободрен и с приповдигнат дух по обратния път към пещерата. Без да се мъчи дори, бе получил власт в ръцете си. Как да използва тази власт? Има ли той наистина някаква мисия? Не би ли могъл да промени историята и да поведе евреите срещу римляните?
ШЕСТА ГЛАВА
— Да бъдеш евреин, това означава да бъдеш безсмъртен — сподели с него Фридман няколко дена, след като Ева бе заминала при родителите си. — Да бъдеш евреин, това означава да имаш цел в живота, дори ако тази цел е просто да оцелееш.
Фридман имаше едро, масивно тяло, бледо, възпълничко лице и цинични очи. Главата му бе напълно оплешивяла. Носеше дебел костюм от тъмнозелен туид. Проявяваше разточително великодушие към Карл и изглежда не очаквше почти нищо в замяна — освен, от време на време, неговата компания.
— Да бъдеш евреин — това значи да бъдеш жертва. Сипи си още малко шери — той прекоси кабинета си и напълни догоре чашата на Карл. — Ето къде си сбъркал с нея, момчето ми. Не си успял да задържиш отвоюваната победа.
— Не със съвсем сигурен, че това е точно така, Джерард. Исках да ме приеме такъв, какъвто съм…
— Искал си да те възприеме такъв, какъвто се виждаш ти, а не какъвто тя те вижда. Кой може да каже кой от двама ви е бил прав? Ти се виждаш като жертва, нали? Колко жалко. Такова хубаво момиче. Можеше поне да ми я прехвърлиш, вместо да я плашиш по такъв начин.
— О, Джерард, недей. Аз я обичах!
— Обичал си повече себе си.
— А кой не обича себе си?
— Повечето хора. В твоя вреда си е само, че не си го разбрал по-рано.
— Караш ме да се чувствам нарцисист.
— Не приличаш на такъв. Не се подценявай.
— Както и да е, не мисля, че всичко това има някаква връзка с еврейският въпрос. Ти и твоето поколение винаги сте превръщали в голяма мистика еврейският си произход. Сякаш си връщате за това, което направи с вас Хитлер.
— Възможно.
— Както и да е, аз не съм чист евреин. Не съм бил възпитан като евреин.
— С майка като твоята да не си бил възпитан като евреин! Може да не си посещавал синагогата, синко, но иначе каквото е било необходимоо си го получил…
— О, Джерард. Само се мъчиш да смениш темата — непрестанно се чудя как да я върна.
— Забрави я. Намери си някое хубаво еврейско момиче. Наистина. Тя ще те разбере. Когато всичко е изказано и сторено, Карл, тези северни хубавици не ги бива за това, което искаш…
— Боже! Не знаех, че си расист.
— Просто съм реалист…
— Чувал съм го и преди.
— Добре. Щом искаш ядове…
— Може би искам.
Отче…
Разплакани очи.
Отче…
Помръдващи устни. Беззвучно.
Тежък дървен кръст се бори в блатото, докато от хълма го наблюдава нежен сребърен кръст.
По дя… НЕ!
Не искам!
Искам само… НЕ!
ПОМОГНЕТЕ!
не
— Традиционната религия за нищо не я бива — каза му Джони в кръчмата. Джони беше един от недообразованите приятели на Джерард. — Просто вече е изостанала от времето. Трябва да търсиш отговорите в себе си. Медитация.
Джони беше хърбав, с постоянно разтревожено лице. Според Джерард той бе прекъснал някакво следване в трети курс и едвам свързваше двата края.
— Възползваш се от утехата на религията безотговорно — подхвърли Фридман, който се бе настанил на бара зад Джони.
Карл се засмя.
Джони заобиколи Джерард.
— Това е типично за теб, нали? Ти не знаеш за какво говориш. Отговорност? Аз съм пацифист — готов съм да умра за своята вяра. Това е много повече от онова, което би направил ти!
— Нямам никаква вяра…
— Точно така!
Карл се засмя отново.
— Ще окажа пасивна съпротива на всеки мъж в кръчмата!
— О, млъкни! Открил съм нещо, което никой от вас никога не ще открие.
— Не си личи много да ти е помогнало — каза Карл подигравателно, веднага съжали и постави ръка на рамото на Джони, но младия човек я отблъсна и излезе от кръчмата.
Карл се почувства подтиснат.
— Не се безпокой за Джони — каза Джерард. — Винаги става така с него.
— Не съм съгласен. Той беше прав. Има нещо, в което вярва. За разлика от мене.
— Така е по здравословно.
— Не зная как можеш да говориш за здраве с твоя патологичен интерес към вещици, поличби и прочие…
— Всеки с проблемите си — отвърна Джерард. — Да пием още по едно.
Карл се намуси.
— Нахвърлих се върху Джони защото ме засегна, по някакъв начин ме изложи, разбираш ли?