— Всеки с проблемите си, казах ти. Хайде още по едно.
— Добре.
Попаднал в капан. Затъващ. Не мога да бъда такъв какъвто искам. Играчка в ръцете на хората. Това ли е съдбата на всеки? Значи ли това, че Великите Индивидуалисти са продукт на своите приятели, които са искали да имат край себе си Велики Индивидуалисти?
Великите Индивидуалисти трябва да са били доста самотни. Всички около тях са ги смятали за безпогрешни. Едва ли са се радвали на някакво нормално човешко отношение. По скоро са ги третирали като символи на нещо, което не може да съществува. Наистина са били самотни.
Самотен.
Винаги има някаква причина да си самотен.
Самотен…
Мамо, искам…
— Кой го интересува какво искаш? Нямаше те почти цяла година. Въобще не пишеш. А аз не искам ли? Къде беше? Ами ако бях умряла…
— Опитай се да ме разбереш…
— Защо да го правя? Ти опитвала ли си се някога да ме разбереш?
— Да, опитвал съм…
— Дрън-дрън. Какво искаш сега?
— Искам…
— Казах ли ти какво ми каза доктора… ?
Самотен…
Искам…
Нуждая се…
— Нищо в този свят не ти се дава незаслужено. А по някога не ще получаваш дори и това, което си заслужил.
Той се облегна на бара пиян и загледа малкия червендалест човек, който говореше.
— Има много хора, които не получават заслуженото — каза третия събеседник и се засмя.
— Това, което искам да кажа е…
— Що не млъкнеш? — каза Карл.
— Ти млъкни.
— Абе, я млъкнете и двамата — каза третия събеседник.
Обич…
Деликатна. Нежна. Сладка.
Обич…
Твоят проблем, Карл, — заговори Джерард докато вървяха по булеварда към френският ресторант, където той го бе поканил на обяд — е, че си се обвързал с една романтична любов. Погледни мен, изпълнен съм с какви ли не странности… както често обичаш да отбелязваш с авторитетен глас. Пощръклял съм по черни тайнства и какво ли не. Но поне не ходя да мушкам разни девственици, отчасти защото е незаконно. А вие — извратените на тема романтична любов — вас никакъв закон не ви спира. Аз не мога да го направя ако мацката не носи поне черен воал, а ти не можеш да го направиш ако преди това не си се заклел във вечна любов и тя не се е заклела във вечна любов и всичко е ужасно объркано. Вредата, която нанасяш! На себе си и на бедните девойки, които използваш! Това е отвратително…
— По-циничен си от обичайното, Джерард.
— Не! Нито на йота! Говоря абсолютно искрено — никога през живота си не съм говорил по-страстно. Романтична любов! Наистина трябва да я забранят със закон. Отвратително. Бедствено. Спомни си Ромео и Жулиета. Това е предупреждение за всички нас!
— О, Джерард…
— Не можеш ли просто да чукаш и да се наслаждаваш? Просто така. Приеми го за естествено. Недей да извращаваш бедните момичета.
— Обикновено те са тези, които го искат по този начин.
— И това е вярно, мило момче.
— Не вярваш ли в любовта, Джерард?
— Мой скъпи Карл, ако вярвах в някаква любов щях ли да си губя времето да ти отправям тези предупреждения?
Карл му се усмихна.
— Много мило от твоя страна, Джерард…
— О, Господи Боже! Недей, Карл, моля те! Разбираш ли какво искам да кажа? Ако ме погледнеш още веднъж по този начин няма да те почерпя с луксозния обяд, който ти обещах. Говоря напълно сериозно.
Карл въздъхна. Единствения човек, който бе проявил необвързваща привързаност към него не му позволяваше да отвърне с привързаност. Наистина беше иронично.
Искам…
Нуждая се…
Искам…
— Моника, има нещо, което ми липсва…
— Какво по-точно ти липсва?
— Е, добре, може би по-скоро ми липсва това, че нищо не ми липсва, ако разбираш какво искам да кажа.
— О, за Бога!
— Ти си чувствителен — казваше му Ева.
— Не, казах ти — склонен съм към самосъжаление. За това изглеждам чувствителен.
— О, Карл. Защо не проявиш малко милост към себе си?
— Милост? Аз не заслужавам милост.
— Каква е твоята цел, Карл? — запита Джерард по време на обяда.
— Не зная. Може би Свещеният Граал. Изглежда Ева си мисли, че съм го намерил.
— Защо не! В наши дни би струвал цяло състояние! Да поръчам ли още една бутилка?
— Знаеш добре Джерард, аз не съм жертва, не съм светец, не съм герой, не съм и глупак. Аз съм си аз. Защо хората не могат да ме възприемат такъв?
— Карл, аз те харесвам именно защото си такъв.
— За да можеш да ме протежираш. Харесваш ме, защото съм объркан.
— Може би си прав. Още една бутилка?
— Добре.
Джерард предложи да го подкрепя финансово докато изучава психология.