— Правя го само защото съм разтревожен за това какво ще стане с теб — каза той. — На такова дередже си, че не бих се учудил ако се присъединиш към Светата църква.
Почти цяла година посещава курсовете преди да се откаже. Всичко, което бе искал е да изучава Юнг, а там настояваха да се запознае и с други изследователи. Повечето от тях не му се сториха никак симпатични.
Боже?
Боже?
Боже?
Никакъв отговор.
С Джерард той бе сериозен, целенасочен, интелигентен.
С Джони се държеше с превъзходство, подигравателно.
С някои беше тих. С други — шумен. В компания на глупаци се чувстваше щастлив като глупак. В компания на тези, които почиташе, той се чувстваше щастлив ако проявеше проницателност.
— Защо за различните хора съм различен, Джерард? Просто не съм сигурен какъв съм. Кой от всичките тези хора съм аз, Джерард? Какво става с мен?
— Може би твърде много искаш да се харесаш, Карл.
СЕДМА ГЛАВА
За втори път се срещнаха с Моника през лятото на 1962, малко след като той се отказа от следването. Работеше каквато му падне временна работа и се чувстваше много подтиснат.
Моника бе за него голяма помощ, опора в духовната празнота, която го бе обгърнала.
И двамата живееха недалеч от Холандския парк и именно в него се срещнаха една неделя, край езерцето със златните рибки в декоративната градина.
През това лято почти всяка неделя се разхождаха из Холандския парк. По това време той бе дълбоко увлечен по чудатия християнски мистицизъм на Юнг.
Не след дълго тя, която първоначално ненавиждаше Юнг, започна да възприема неговите идеи, но ги пречупваше през собствените си объркани възгледи за живота та успя да обърка и него напълно.
Трябваше да минат още шест месеца преди да легнат заедно в леглото.
Той се събуди и видя, че Иоан се е надвесил над него. Кръстителя го гледаше с изражение на сериозна загриженост.
— Е, Емануилe?
Карл се почеса по брадата. Той кимна.
— Добре, Иоане. Ще ти помогна в бедата, защото ти се сприятели с мен и ми спаси живота. Но в замяна, ще изпратиш ли хората си да докарат тук моята колесница, веднага щом това бъде възможно? Искам да видя дали не мога да я поправя.
— Ще го направя.
— Не бива да храниш голяма вяра в моите способности, Иоане…
— Имам абсолютна вяра в тях…
— Опасявам се да не останеш разочарован…
— Не ще бъда — Иоан постави ръка на рамото на Глогауър. — Ти ще ме покръстиш на заранта, за да видят всички, че волята на Адоная е с нас.
Все още се притесняваше от безкрайната вяра на Кръстителя в неговите способности, но нямаше какво повече да каже. Ако и другите споделяха вярата на Кръстителя, тогава вероятно той ще успее да направи нещо.
Отново в него се върна вдъхновението от предишната нощ и на устата му се появи усмивка, която той с мъка подтисна.
Кръстителя започна да се смее, отначало несигурно, но после все по-уверено.
Глогауър също се разсмя неудържимо като поспираше за да си поеме шумно въздух.
Беше напълно невероятно, че той ще е оня, който заедно с Кръстителя ще подготви пътя за явявянето на Христа.
Но Христос още не бе се появил.
Глогауър с тревога осъзна, че до разпятието остава само една година.
И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Иоан свидетелства за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.
Беше невероятно задушно.
Седяха в сянката на кафетерията, загледани в далечното състезание по крикет.
На тревата близо до тях седяха две момичета и едно момче и пиеха портокалов сок от пластмасови чаши. Едното от момичетата държеше в скута си китара. То остави чашата си на тревата и запя някаква фолклорна песен с тънък, нежен глас.
Карл се заслуша в думите на песента. В колежа бе започнал да харесва фолклорни песни.
— Християнството е мъртво — каза Моника и отпи от чашата си. — Религията е мъртва. Бог е бил убит през 1945 година.
— Значи тепърва му предстои да възкръсне — отвърна той.
— По-добре да не се надяваме. Религията е рожба на страха. Познанието убива страха. Без страх религията не може да оцелее.
— Мислиш, че в наши дни няма страх ли?
— Не е същия страх, Карл.
— Замисляла ли си се някога над идеята за Христа? — запита я той, променяйки насоката на разговора. — Какво значи тя за християните?
— Каквото идеята за трактора означава за марксистите — отвърна тя.