— Но кое се е появило първо? Идеята, или същността на Христа?
Тя сви рамене.
— Същността, ако това има някакво значение. Исус е бил еврейски бунтовник — организатор на въстание срещу римляните. Бил е разпънат за своите прегрешения. Това е всичко, което знаем, или което трябва да знаем.
— Една велика религия не би могла да започне толкова просто.
— Когато хората се нуждаят от нея те ще я създадат дори от най-невзрачното начало.
— Точно това искам да кажа, Моника — той размаха развълнувано ръце и тя се отдръпна. — Идеята предхожда същността на Христа.
— О, Карл. Моля те, не продължавай. Същността на Исус предхожда идеята за Христа.
Минаваща наблизо двойка ги погледна с любопитство, докато спореха разгорещено.
Моника ги забеляза и млъкна.
— Защо си обхваната от такова презрение към религията и Юнг? — запита той.
Моника се изправи и той я последва, но тя поклати глава.
— Прибирам се у дома, Карл. Ти остани. Ще се видим след няколко дни.
Проследи я с поглед надолу по широката алея към входа на парка. Помисли си, че вероятно харесва компанията и защото като него винаги бе готова да влезе в разгорещен спор, или почти винаги.
Когато на следващия ден той се върна от работа в къщи го чакаше писмо.
Сигурно Моника го бе написала и изпратила веднага, след като се бяха разделили. Отвори писмото и започна да го чете.
Скъпи Карл,
Разговорите изглежда не оказват голямо влияние върху тебе. Сякаш си погълнат изцяло от звука на своя глас, ритъмът на думите, без да се вслушваш в самото общуване.
Приличаш ми на някакво чувствително животно, което не може да разбере какво му се казва, но може да усети дали човекът, който му говори е добър или ядосан и т.н.т. Ето защо ти пиша — за да се опитам да ти внуша идеята си. Когато сме заедно реакциите ти са твърде емоционални.
Той се засмя на това място. Една от причините, поради която харесваше нейната компания бе способността и да реагира страстно на всичко, което я предизвикваше.
Твоята грешка е, че смяташ християнството за нещо, което се е появило само за период от няколко години — от смъртта на Исус до написването на Евангелието. Но християнството не е било нещо ново. Ново е било само името. Християнството е по-скоро място на среща, кръстопът на идеи, метаморфоза на западната логика и източния мистицизъм. Погледни как се е променяла религията през вековете за да посрещне изискванията на новото време. Християнството е само едно ново име на конгломерат от древни митове и философии. Евангелието само преразказва по-стари предания заимствани от античните гърци и римляни.
Още през втори век някои еврейски летописци са отбелязали пълната бъркотия на тези предания.
Особено внимание са обърнали на близостта между различни слънчеви митове и Християнския мит. Чудесата не са се случвали — били са измисляни години по-късно или преписвани оттук-оттам.
Християнството е просто проводник на идеи, които са били в обращение векове преди Христа. Бил ли е Марк Аврелий християнин? Стилът му е по-скоро в традицията на западната философия. Ето защо християнството намери почва в Европа, а не на изток!
Трябваше да станеш теолог, с твоите наклонности, а не да опитваш силите си в психологията. Същото се отнася и за твоя приятел Юнг.
Ако успееш да изхвърлиш всички тези глупости от главата си ще се справяш много по-добре в живота.
Той смачка писмото и го хвърли. По-късно през същата вечер изпита желание да го погледне отново, но успя да устои на изкушението.
Машината на Времето му изглеждаше странно непозната. Сигурно защото бе привикнал към примитивния живот на есеите и това пропукано кълбо му се струваше толкова чуждо, колкото и на самите тях.
Натисна копчето, което би трябвало да отвори люка отвън, но нищо не се случи.
Промъкна се през пукнатината. Течността бе изтекла, както вече знаеше, и без нейното амортизиращо действие всяко пътуване във времето вероятно би било пагубно.
Иоан Кръстителя надникна, сякаш уплашен, че Глогауър ще се опита да избяга в своята колесница.
Глогауър се усмихна.
— Не се страхувай, Иоане.
Всичко бе замряло. Двигателите не даваха никакъв признак на живот и дори да успееше да ги разглоби познанията му не бяха достатъчни за да ги ремонтира. Нито един уред не работеше. Машината на Времето бе мъртва.
Обречен бе да прекара остатъка от живота си в този период от времето, освен ако Хедингтън не успееше да построи и да изпрати нова Машина на Времето.
Тази мисъл го порази като гръм.
Вероятно никога вече не ще види двайсети век, нито пък ще успее да разкаже за преживяното тук.