— Гражданин ли си?
Но очевидно умът на лудия бе някъде другаде. Той сведе очи и замърмори нещо.
Изведнъж отново вдигна глава и ги запита:
— Назарет. Къде е Назарет?
— Натам — старшият посочи пътя, който се виеше между хълмовете.
Лудият кимна доволно.
— Карл… Карл… Карлос… не зная… — старшия посегна, повдигна брадата на лудия и се взря в очите му. — Евреин ли си?
Това изглежда изненада лудия.
Той подскочи и разблъска обкръжаващите го войници. Те се разсмяха и го пуснаха. Беше просто един безобиден луд.
Проследиха го с поглед, докато тичаше надолу по пътя.
— Сигурно ще да е някой от техните пророци — предположи старшия и се отправи към коня си. Страната бе пълна с такива смахнати. Всеки срещнат твърдеше, че е носител на Божието слово. Не създаваха кой знае какви проблеми, а и така умовете им бяха заети с религия, вместо с бунтовни мисли.
Трябва да сме благодарни, помисли си старшият.
Хората му още се смееха.
Когато лудият се скри от погледа им поеха по пътя в обратна посока.
На след дълго, пътят го събра с група измършавели като него пътници. Тръгнали бяха на поклонение за някакъв град, за който въобще не бе чувал. И тяхната секта, подобно на тази на есеите проповядваше стриктното спазване на Мойсеевия закон, но в останалото проповедите им бяха мъгляви и неясни. Твърдяха, че Бог ще прати цар Давид за да ги поведе срещу римляните и да им помогне да завладеят Eгипет — страна, която те по някакъв начин отъждествяваха с Рим и Вавилон.
Отнасяха се с него като с равен.
Вървя с тях няколко дни. Една вечер, докато разполагаха лагера си край пътя, група конници с блестящи доспехи нахлуха в галоп, изпочупиха глинените съдове и разпръснаха огъня.
— Иродовите воини — извика един от членовете на сектата.
Жените пищяха, а мъжете се разбягаха в нощта. Останаха само две от жените и лудия.
Водачът на воините имаше красиво, мургаво лице и гъста, мазна брада. Той сграбчи лудия за косата, изправи го на колене и се изплю в лицето му.
— Ти ли си от онези бунтовници, за които толкова много говорят тъдява?
Лудият забърбори и поклати глава.
Воините го оковаха. Беше толкова слаб, че веднага се свлече на земята. Те се разсмяха.
— Тоя не е опасен. А оръжия не намерихме. Заблудили са ни.
Водачът втренчи поглед в жените, след което се обърна към хората си с вдигнати вежди.
— Ако някой от вас е много на зор — може да се позабавлява.
Лудият лежеше в прахта заслушан в писъците на жените, докато ги изнасилваха. Осъзнаваше, че трябва да стане и да се опита да ги защити, но се чувстваше твърде слаб, а и го беше страх от войниците. Не искаше да го убият. Това щеше да му попречи да постигне целта си.
След като се позабавляваха Иродовите воини си тръгнаха и членовете на сектата изпълзяха от тъмнината.
— Как са жените? — попита лудия.
— Те са мъртви — му отвърнаха.
Някой поде с напевен глас молитви от писанието, зовящи за мъст и праведност и за Божие наказание.
Лудият потърси утеха в нощта премазан от наплива на чувствата.
Когато на заранта откри, че пътят на сектата не минава през Назарет той ги напусна.
През много градове премина лудият — Филаделфия, Йераса, Пела и Скитополис, следвайки римските пътища.
Спираше всеки пътник, когото срещаше и го питаше, на своя странен акцент:
— Къде разположен Назарет?
Във всеки град търсеше потвърждение, че е на пътя за Назарет.
В някои от градовете му даваха храна. В други го гонеха и замеряха с камъни. В трети го молеха за благословия и той правеше каквото може, защото се нуждаеше от тяхната храна, покръстваше ги с ръка и им говореше на своя странен език.
В Пела той изцели една сляпа жена.
Пресече река Йордан по римския виадукт и продължи на север, към Назарет.
Въпреки, че не бе затруднен в ориентацията, с приближаването към Назарет усещаше нарастващо вътрешно съпротивление.
Пътуването му отнемаше страшно много сили. Обикновено вървеше до припадък, след това лежеше там където е паднал докато събере сили да продължи или, както не рядко се случваше, докато някой го открие и подкрепи с вино и хляб.
Стана по-предпазлив след инцидента с воините на Ирод, винаги пътуваше сам, никога не се обвързваше с пътуващите секти и групи.
Понякога хората го питаха:
— Ти ли си пророка, когото очакваме?
Той клатеше глава и отвръщаше:
— Търси Исус. Търси Исус.
Белия град бе изграден предимно от едно– и двуетажни къщи от камък и кирпич, които обграждаха пазарния площад с древната, семпла синагога. Пред синагогата седяха на приказка старейшините, облечени с черни роби и заметнати през глава с шалове.