— Ти ли си Йосиф? — запита го лудия.
— Нямам пари.
— Не искам нищо, освен да поговорим.
— Аз съм Йосиф. Какво искаш да знаеш?
— Имаш ли син?
— Няколко, а също и дъщери.
Лудият замълча. Йосиф го заразглежда с любопитство. Изглеждаше уплашен. За първи път в живота си Йосиф почувства себе си причина за нечий друг страх.
— Какво има?
Лудият поклати глава.
— Нищо — отвърна той сухо. — Жена ти Мария ли се казва? От Давидовия род ли си?
Човекът размаха ръце нетърпеливо.
— Да, да — макар и едното и другото да ми носят само злини…
— Искам да се срещна с един от твоите синове. Имаш ли син на име Исус? Можеш ли да ми кажеш къде е?
— Тоя нехранимайко. Какво пак е направил?
— Къде е той?
Йосиф го загледа с пресметлив поглед.
— Ти да не си някакъв гадател? На сина ми ли си дошъл да помогнеш?
— Аз съм пророк. Мога да предсказвам бъдещето.
Йосиф се изправи с въздишка.
— Нямам много време. Трябва да закарам готовия материал в Наин колкото се може по-скоро.
— Искам да го видя.
— Ще го видиш. Ела.
Йосиф поведе лудия през тесния проход към затрупания с боклуци, дървени парчетии и купища талашът заден двор.
Влязоха в потъналата в сумрак къща.
Лудият дишаше тежко.
В първата стая, очевидно кухня, жена клечеше край глинената пещ. Беше висока и възпълничка. Дългата и черна коса, разрошена и мръсна, се спускаше над нейните големи, лъскави очи, които го разглеждаха с топла чувственост.
— Виждам, че си намерил доста богат клиент, Йосифе — каза тя подигравателно.
— Той е пророк.
— О, пророк. И гладен, предполагам. Нямаме излишна храна нито за пророци, нито за просяци — тя посочи с дървения черпак към сгушената в ъгъла на стаята дребна човешка фигура. — Онова безполезно същество и така изяжда достатъчно — докато говореше фигурата се размърда.
— Той търси нашият Исус — каза Йосиф на жената. — Може би е дошъл за да ни отърве от теглото.
Жената хвърли кос поглед на лудия и сви рамене. Тя облиза устни с дебелия си език.
— Може би си прав. Има нещо в него…
— Къде е той? — попита развълнувано лудия.
Жената намести с ръка едрите си гърди под грубата, кафява рокля, която носеше. Тя отърка ръка в пазвата си и погледна лудия закачливо.
— Исусе! — извика тя без да се обръща.
Фигурата в ъгъла се изправи.
— Ето го — каза жената не без задоволство.
Как?
Това…
Исус!
Нуждая се…
НЕ!
Лудият се намръщи и заклати бързо глава.
— Не, — каза той — не.
— Какво искаш да кажеш с това „не“? — попита жената раздразнено. — Не ме интересува какво ще правиш с него. Само да спре да краде. За нищо друго не го бива, ама някой ден ще си изпати като открадне от някой дето не го познава…
— Не…
Фигурата бе уродлива.
Имаше голяма, изострена гърбица и перде на едното око. На лицето се мъдреше безсмислено и тъповато изражение. От устните му капеше слюнка.
— Исусе?
Съществото се изкикоти като чу името си. Пристъпи несигурно, клатушкайки се напред.
— Исус — произнесе то с мъка. — Исус.
— Това е всичко, което може да казва — заговори жената. — От малък си е такъв.
— Господ така е отсъдил — каза Йосиф.
— Що не млъкнеш! — озъби се тя на мъжа си.
— Какво му е?
Гласът на лудия прозвуча патетично, почти отчаяно.
— От малък си е такъв — жената се върна при пещта. — Може да го получиш ако искаш. Вземи го с теб. Побъркан е и отвън и отвътре. Вече бях бременна с него, когато родителите ми ме омъжиха за този полу-мъж…
— Ти свиньо! Ти безсрамна… — Йосиф се задъха безсилен пред усмихващата се жена. Опита се да се усмихне за да спаси накърнената си чест.
— За това ли ги разправяш тия небивалици? Заченат от ангел. От дявола по-скоро!
— Той беше дявол — ухили се тя. — И беше мъж…
Йосиф замръзна за миг, след това си спомни за страхът, който всяваше у лудия и се обърна към него с дебел глас:
— Каква работа имаш с нашия син?
— Исках да говоря с него. Аз…
— Той не е нито оракул, нито гадател, за какъвто по едно време го мислехме. Все още има хора в Назарет, които идват при него за лек или да им предскаже бъдещето, но той само се кикоти и си повтаря името…
— Сигурни ли сте, че няма нещо в него, нещо което не сте забелязали?
— Сигурни! — възкликна Мария. — Достатъчно сме закъсали за пари. Ако имаше нещо досега да сме го открили.
Исус отново се изкикоти.
— Исус — каза той. — Исус. Исус.
Той се втурна в другата стая.
Йосиф се затича след него.
— Не влизай там. Пак ще се изпикаеш на пода.