Един ден той срещна есеец от колонията край Макаерус.
— Иоан иска да говори с теб — каза му есееца.
— Той жив ли е още? — запита го той.
— Затворен е в Перея. Изглежда, че Ирод е твърде уплашен за да го убие. Позволил е на Иоан да се разхожда в градината на двореца и да се среща с хората си, но Иоан се опасява, че Ирод скоро ще събере кураж и ще нареди да го пребият до смърт или да му отрежат главата. Има нужда от твоята помощ.
— Как мога да му помогна? Той ще умре. Няма надежда за него.
Есееца се вгледа неразбиращо в лудите очи на пророка.
— Но, учителю, никой друг освен теб не може да му помогне.
— Не трябва да му се помага. Той трябва да умре.
— Той ми заръча, ако откажеш да ти предам, че веднъж си го предал, да не го предаваш и втори път.
— Аз не го предавам. Аз изкупвам предателството си. Направих това, което трябваше да направя. Изцелявах недъгавите и пророкувах на сиромасите.
— Но той има нужда от твоята помощ, учителю. Ти можеш да спасиш живота му. Ти си могъщ и хората се вслушват в думите ти. Ирод не ще посмее да ти се противопостави.
Пророка дръпна есееца настрана от останалите.
— Животът му не може да бъде спасен.
— Такава ли е Божията воля?
Пророкът замълча и сведе поглед към земята.
— Иоан трябва да умре.
— Утителю, такава ли е Божията воля?
Пророкът вдигна очи и заговори унесено:
— Ако аз съм Бог, то тогава такава е Божията воля!
Обхванат от безднадежност есеецът се обърна и бавно се отдалечи.
Пророкът въздъхна, спомняйки си за Иоан и за това колко много го харесваше. Но нищо не можеше да се направи. Без съмнение той дължеше живота си на Иоан. Но с нищо не можеше да му помогне. Иоан Кръстител бе обречен да умре.
Продължи да броди из Галилея следван от сподвижниците си. С изключение на дванадесетте начетени мъже повечето бяха прости, бедни хорица. Имаше много готови да последват Иоан срещу римляните. На Иоан сега бе затворен.
Може би този човек щеше да ги поведе на бунт срещу богаташите от Ерусалим, Ерихон и Кесария?
Уморени и гладни, с възпалени от слънцето очи, те вървяха след човека с бялата роба. Нуждаеха се от надежда и я намираха в него. Защото го виждаха да прави чудеса.
Веднъж, когато проповядваше от една лодка, което той правеше често, и пое обратно към брега през плитчините, стори им се, че върви по водата.
През есента из Галилея се разнесе мълвата, че Иоан е бил обезглавен. Отчаянието от смъртта на Кръстителя прерасна във вяра в новия пророк.
От Кесария, в чийто околности най-често се срещаха луди и пророци, ги прогониха римските стражи.
И в други градове не ги пускаха откакто славата на пророка бе пораснала. Политическия климат се променяше. Не само римските, но и юдейските официални власти не искаха да търпят новия пророк така, както бяха търпели Иоан.
Все по-трудно си набавяха храна. Живееха предимно от подаяния, което не рядко означаваше животински глад.
Карл Глогауър, знахар, психиатър, хипнотизатор, месия, ги учеше да не обръщат внимание на глада и да го пречупват със силата на волята.
Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате — Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее. А сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!
Все по-често го наричаха с името, което бяха чули: Христос, Назарянина. В повечето случаи това не му правеше впечатление, но понякога предизвикваше в него гняв и той се нахвърляше върху тях с груби, обидни думи.
— Карл Глогауър! Карл Глогауър! — повтаряше им често.
И те казваха: „Ето! Той говори с гласа на Адоная!“
— Не ме наричайте с това име! — крещеше той и те уплашени се отдръпваха от него, докато се посмекчи гневът му. Не след дълго той сам ги търсеше, сякаш жаден за присъствието им.
Страхувам се от моя собствен дух. Страхувам се от самотния Глогауър.
С идването на зимата се върнаха в Капернаум, който се бе превърнал в крепост на неговите последователи.
Зимата в Капернаум той прекара в разговори с всички, които го слушаха и словата му най-често касаеха пророчества.
В тези пророчества ставаше дума главно за неговата съдба и за съдбата на неговите последователи.
Тогава заръча на учениците си, никому да не казват, че Той е Исус Христос. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.