Седяха пред телевизора в нейния апартамент. Моника ядеше ябълка. Беше между шест и осем в една топла неделна вечер. Моника махна към телевизора с полуизгризаната си ябълка.
— Погледни тази глупост — каза тя. — Ако си честен ще признаеш, че не означава нищо за теб.
Програмата беше религиозна, за някаква поп-опера в една църква в Хампстед. Операта пресъздаваше светото разпятие.
— Попгрупа край олтара — продължи тя. — Какво падение.
Той не отговори. По някакъв неясен начин предаването наистина му се струваше неприлично. Не искаше да спори.
— Как се казваше групата? „Магът“1?
— Много смешно! Ще го спра, ако нямаш нищо напротив.
— Не, искам да гледам. Забавно е!
— Изключи го, за Бога!
— А ето го и Христос. Каква гадна карикатура!
Черният певец, който играеше Христос, започна да припява тъповати стихчета за братство между хората, почти заглушаван от баналния инструментален акомпанимент.
— Ако така е звучал и тогава, нищо чудно, че са го разпънали — каза Моника.
Той се пресегна и изключи телевизора.
— Харесваше ми — каза тя с подигравателно разочарование. — Какво чудесна лебедова песен.
По-късно същата вечер тя му каза:
— Колко жалко за теб, Карл. Ти би могъл да бъдеш Джон Уесли или Келвин или някой друг месия. Но не и в наши дни. Никой няма да те послуша.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Пророкът живееше в къщата на Симон, когото предпочиташе да нарича Петър. Симон изпитваше благодарност към него задето бе излекувал жена му от болестта, от която страдаше от известно време. Болестта бе мистериозна, но пророкът бе успял да се справи с нея почти без усилие.
Много чужденци идваха по това време в Капернаум, главно за да видят пророка. Симон го предупреждаваше, че някои от тях са римски шпиони или пратеници на враждебно настроените фарисеи. Но и сред фарисеите не всички се отнасяха с неприязън към пророка, макар да не вярваха на слуховете за чудеса. Политическата атмосфера обаче, бе доста напрегната и римските окупационни сили начело с Пилат, очакваха всеки момент напрежението да прерасне в бунт.
Човек с невероятно самообладание, Пилат доля вода в каната с вино и се замисли за положението.
Надяваше се задаващите се неприятности да са от по-крупен мащаб.
Ако някоя бунтовническа банда, като зилотите например, нападне Ерусалим, това най-сетне ще убеди Тиверий, че въпреки съвета на Пилат той е бил твърде снизходителен с евреите. Пилат ще бъде оправдан и влиянието му сред евреите ще нарасне. Но в настоящия момент той бе на нож с всички четвъртовластници и най-вече с непостоянния Ирод Антипа, който до скоро даваше вид на верен поддръжник. Подобно на политическата ситуация и домашната бе доста объркана от невротичната му жена, която искаше непрестанно да и обръща внимание, нещо което той не можеше да си позволи сега.
Има възможност, мислеше си той, да се провокира инцидент, но трябва да внимава Тиверий да не научи за това.
Чудеше се, дали този нов пророк заслужава вниманието, което му се отделя. Досегашните му действия будеха по-скоро съжаление. С нищо не бе нарушил еврейските и римски закони, макар да бе доста остър в изказванията си срещу свещенството. Но това едва ли правеше някому впечатление — свещенството бе най-честия обект на атаки. А и самите свещеници се отнасяха доста добродушно към такива атаки. Нямаше закон, който да забранява някой да се обявява за месия, за какъвто твърдяха се бе обявил този, а и не можеше да се каже, че подстрекава хората към бунт, по-скоро обратното. Освен това не може да арестуваш човек за това, че някои от сподвижниците му са бивши последователи на Иоан Кръстител. Малко преиграха тогава в историята с Кръстителя главно защото Ирод изпадна в паника.
Загледан през прозореца Пилат продължи да обмисля информацията доставена от различни източници.
Скоро след празника, който римляните наричаха „Сатурналия“, пророкът и неговите сподвижници напуснаха Капернаум и се отправиха из страната.
Навсякъде ги посрещаха с нетърпеливо очакване. Пророкът говореше за грешките, които ще бъдат сторени в бъдещето, за всички престъпления, които ще бъдат извършени в негово име и ги заклеваше да помислят преди да извършат нещо в името на Христа.
Направих, каквото смятах, че трябва да направя. Извърших чудеса, произнесох пророчества, заобиколих се с мои ученици. И всичко това постигнах лесно, защото бях такъв, какъвто хората искаха да бъда. Аз съм тяхно творение.