Най-сетне пророкът бе изпълнил древните предсказания и множеството повярва в него, повярва че е дошъл, в името на Адоная, да ги поведе срещу римляните. Вероятно сега той се бе отправил към дома на Пилат, за да се възправи срещу прокуратора.
Глогауър се огледа смутено. Макар и посмекчен от наметките на учениците му, гърбът на магарето бе доста неудобен. Той се залюля и се вкопчи в гривата на животното. Чуваше думите, но в глъчката не можеше да ги отличи.
— Осана! Осана!
Отначало всичко се сливаше в едно общо „уусана“, докато разбере, че всъщност викат „освободи ни“ на арамейски.
— Освободи ни! Освободи ни!
Иоан бе възнамерявал да въстане с оръжие в ръка срещу римляните по време на тазгодишната Пасха. Много бяха онези, които жадуваха да го последват.
Сега вярваха, че той е заел мястото на Иоан като водач.
— Не — мърмореше той, вглеждайки се в изпълнените с надежда лица. — Не. Аз съм месия. Аз не мога да ви освободя. Не мога…
Вярата им бе неоснователна, но не можеха да го чуят, заглушени от собствените си викове.
Карл Глогауър се превърна в Христос и Христос влезе в Ерусалим. Историята се приближаваше към своята кулминационна точка.
— Осана!
Това го нямаше в историята. Той не можеше да им помогне.
Това бе неговата плът.
Неговата плът, раздавана парче по парче на всеки, който я пожелае. Тя повече не му принадлежеше.
Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Учениците се спогледаха по между си, недоумявайки за кого говори. А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно. Затова Симон Петер му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е? Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. И тогава подир залъка, сатана влезе в него, и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
С озадачено изражение на лицето Юда Искариотски излезе от стаята и се отправи по задръстените от тълпи улици към двореца на управителя. Макар да разбираше, че е важна част от плана за примамване на римляните в клопка, той намираше цялата схема за доста глуповата. По улиците се усещаше някакво напрегнато очакване. Из града патролираха доста повече римски войници от обикновено.
— Но те нямат никакъв повод да те арестуват, учителю — бе казал той на пророка.
— Аз ще им дам повод — отвърна му пророка.
Пилат се взря с презрение в очите на евреина.
— Не плащаме на осведомители, чиято информация по-късно се оказва неверна — предупреди го той.
— Не го правя заради парите, господарю — отвърна Юда с престорено подкупващ маниер, какъвто изглежда римляните очакваха от евреите. — Аз съм лоялен поданик на императора.
— Кой е този бунтовник?
— Исус от Назарет, господарю. Той влезе в града днес…
— Зная. Видях го. Но чух, че проповядвал мир и законосъблюдение.
— За да те измами, господарю. Но днес се издаде като предизвика фарисеите, говорейки против римляните. Той разкри истинската си същност.
Пилат се намръщи. Това съвпадаше с представите му за този вид лъжепророци.
— Имаш ли доказателства?
— Стотици ще свидетелстват против него.
— Свидетелите нерядко имат лоша памет — каза Пилат. — Как ще ги разпознаем?
— Тогава аз ще свидетелствам против него. Аз съм един от неговите ученици.
Изглеждаше твърде хубаво за да бъде истина. Пилат прехапа устни. Не можеше да си позволи да обиди фарисеите в този момент. Достатъчно ядове си имаше с тях. Кайафа ще бъде първия, който ще извика „несправедливост“ ако той арестува пророка.
— Казваш, че обиждал свещениците?
— Твърди, че е законния Юдейски цар, потомъка на Давид — каза Юда, повтаряйки думите, които Исус му бе наредил да каже.
— Така ли? — Пилат се загледа замислено през прозореца.
— А що се отнася до фарисеите, господарю…
— Какво за тях?
— Те желаят смъртта му. Знам го от сигурно място. Някои от онези фарисеи, които не са съгласни със старейшините го предупредиха да напусне града, но той отказа.
Пилат кимна. Очите му се присвиха докато обмисляше информацията. Макар да мразеха пророка, фарисеите със сигурност щяха да направят политически капитал от арестуването му.
— Фарисеите искат да им се махне от пътя — продължи Юда. — Хора от всички страни се стичат за да го слушат и днес много от тях се разбунтуваха в Храма.