Глогауър се опита да скрие изненадата си, но очевидно Иоан Кръстителя забеляза, че името му е познато. Той кимна с рошавата си глава.
— Виждам, че ме познаваш.
Завладя го чувство на облекчение. Според Новия Завет Кръстителя е бил убит малко преди Христовото разпятие. Странното бе, обаче, че Иоан Кръстителя не бе чувал за Исус от Назарет. Означаваше ли това в края на краищата, че Исус не е съществувал?
Кръстителя поглади дългата си брада с пръсти.
— Добре, магеснико, сега аз трябва да реша, а?
Глогауър, потънал в мислите си го погледна отсъствуващо.
— Какво трябва да решиш?
— Дали си ти приятел на пророците или измамника, за който ни предупреди Адонай?
Глогауър започна да става нервен.
— Нищо не твърдя. Аз съм просто един странник, пътешественик…
Кръстителя се разсмя.
— Да, пътешественик с магична колесница. Брат ми каза, че я е видял да пристига. Гръмотевичен шум и блясъци като от светкавица и изведнъж — твоята колесница се появява насред пустинята. Виждали са доста чудеса, моите братя, но нищо по-чудно от появата на твоята колесница.
— Колесницата ми не е вълшебна — каза Глогауър макар да съзнаваше, че едва ли ще го разберат. — Тя е… вид машина… римляните имат такива. Трябва да сте чували за тях. Създадени са от обикновени хора, не от магесници…
Кръстителя кимна бавно с глава.
— Да, като римляните. Римляните ще ме предадат в ръцете на моите врагове — децата на Ирода.
Макар да познаваше в подробности политическата ситуация, Глогауър попита:
— Защо ще го направят?
Ти трябва да знаеш защо. Не говорих ли аз против римляните, които заробват юдейците. Не говорих ли аз против беззаконията на Ирода. Не предричах ли аз време, когато всички онези, които не са праведни ще бъдат унищожени и ще се възцари на Земята Адониевото царство, както се казва в старите пророчества. Аз казвах на хората: „Бъдете готови за деня, когато ще вдигнете меч за да изпълните Адониевата воля“. Грешните знаят, че в този ден ще загинат и затова искат да ме погубят.
Макар думите му да бяха гневни, тонът с който бяха произнесени бе изпълнен със значимост. Нямаше нито белег за нездрав разум или дори фанатизъм в израза на лицето и в неговото държание. Приличаше на английски свещеник, четящ проповед, която отдавна бе престанала да трогва сърцето му.
— Ти вдъхновяваш народа да освободи земята си от римляните, нали? — попита Карл.
— Да — от римляните и тяхното изчадие — Ирод.
— И кого ти би поставил на негово място?
— Законния цар на Юдея!
— И кой е той?
Йоан се намръщи и му хвърли смразяващ, кос поглед.
— Адонай ще ни каже. Той ще изпрати знамение, когато законния цар се яви.
— Знаеш ли какво ще бъде това знамение?
— Ще разбера, когато дойде.
— Значи има пророчество?
— Да, има…
Приписването на този революционен план на Адонай (едно от имената на Йехова, което означава Бог) изглеждаше на Глогауър просто начин да му се придаде допълнителна тежест. Във време, в което политиката и религията са били неразривно свързани, предаването на свръхестествен характер на политическите намерения е било необходимо условие за успешния им завършек.
Всъщност, помисли си Глогауър, напълно вероятно бе Иоан наистина да вярва, че е проводник на божията воля, защото по същото време от другата страна на Средиземно море гърците продължаваха да спорят за природата на вдъхновението — дали произлиза от Човека или е дело на Божията ръка.
Това, че Иоан го възприе като египетски магьосник не учудваше кой знае колко Глогауър. Обстоятелствата на неговото пристигане трябва да са изглеждали изключително чудати и в същото време — приемливи за хора жадно търсещи потвърждение на вярата си в такива събития.
Иоан се обърна към изхода.
— Трябва да размишлявам — каза той. — Трябва да се моля. Ще останеш тук докато получа напътствие.
Той се отдалечи забързано.
Глогауър се отпусна обратно на мократа слама. По някакъв начин появата му бе преплетена с надеждите на Иоан, или поне Кръстителя се опитваше да помири тази поява с вярата си, да я обясни може би в светлината на Библейските пророчества, и т.н.т. Глогауър се почувства напълно безпомощен. Как ще го използва Кръстителя? Дали няма да реши най-накрая, че той е пратеник на злото и да го убие? Или може би ще реши, че е пророк и ще поиска от него знамения, на които той не е способен?
Глогауър въздъхна и протегна немощна ръка към отсрещната стена. Ръката му се опря в камък. Пещерата бе изсечена в скала. Това предполагаше, че Иоан и хората му вероятно се крият — издирвани като бунтовници от римляните и войните на Ирод. И че той също е в опасност — ако скривалището им бъде разкрито.