При следващата възможност Глогауър се обърна към Кръстителя:
— Иоане, eсеи ли се наричат твоите хора?
Кръстителя кимна.
— Откъде знаеш това? — запита той.
— Аз… аз съм чувал за вас. Знам, че цар Ирод ви е обявил извън закона.
Иоан поклати глава.
— Ирод би ни обявил ако смееше, но няма причина. Живеем си нашия живот, не пречим никому, не се опитваме да натрапим вярата си никому. От време на време аз излизам да проповядвам нашите убеждения, никой закон не забранява това. Ние почитаме заповедите на Мойсей, и проповядваме, че всички трябва да ги съблюдават. Говорим само за справедливост. Даже Ирод не би могъл да открие нещо лошо в това…
Сега вече Глогауър започна да разбира по-добре смисъла на някои от въпросите, които Иоан му бе задавал, а също и защо тези хора имаха такова поведение и водеха такъв начин на живот.
Осъзна също защо бяха възприели начина му на появяване с такова спокойствие. Секта като есейската, практикуваща самопожертвование и самоизпитване чрез глад трябва да е привикнала на видения в горещата пустиня.
Спомни си, че веднъж попадна на теория, според която Иоан Кръстител е бил есеец и много от ранните идеи на Християнството са били заимствани от поверията на есеите.
Така например, есеите проповядвали ритуалното къпане — покръстването, вярвали в дванайсетте избраници на Бога (апостолите), които ще бъдат съдници в последния ден, те проповядвали веруюто „обичай ближния си“, а също вярвали подобно на ранните християни, че живеят в дните непосредствено преди Армагедон — последната битка между светлината и мрака, доброто и злото, когато всички хора ще бъдат изправени пред Божия Съд. Подобно на някои християнски секти есеите вярвали, че са превъплащение на силите на светлината докато Ирод и римските завоеватели превъплащавали силите на мрака, и че тяхно предначертание е да победят тези сили. Така политическата вяра била неразривно свързвана с религиозната, макар че бе възможно хора като Иоан Кръстител цинично да са използвали есеите за осъществяване на личните си политически амбиции. От гледна точка на двайсети век, мислеше си Глогауър, тези есеи щяха да бъдат сметнати за невротици, с техния почти параноичен мистицизъм, който ги е карал да измислят тайни езици и какво ли не още — сигурен белег за психична дезориентираност.
Всичко това дойде наум на Глогауър любителя-психиатър, но Глогауър човекът беше разкъсан между крайния рационализъм и мистицизма.
Кръстителя се отдалечи преди да успее да му зададе останалите въпроси, които го измъчваха. Проследи го докато се скри в едно голяма пещера, след това насочи вниманието си към далечните ниви, където слабичък есеец ореше с плуг, дърпан от други двама членове на сектата.
Глогауър се загледа в жълтите хълмове и скалите. Изпитваше нетърпение да види повече от този свят и същевременно го измъчваше безпокойство за състоянието на Машината на Времето. Ще успее ли да отстрани повредата? Ще съумее ли някога да напусне този период от Времето и да се завърне в двайсети век?
Секс и религия.
Църковния клуб, към който се бе присъединил за да намери приятели.
Излет сред природата, 1954
Той и Вероника бяха загубили останалите във Фарлоулската гора.
Дори на тринадесет тя бе все още пълничка и розовка, но бе момиче.
— Хайде да седнем тук и да си починем — каза той като посочи хълмчето в средата на малка полянка заобиколена от храсти.
Седнаха заедно. Нищо не говореха.
Очите му се плъзнаха по в нейното закръглено лице с груба кожа, и се втренчиха в малкият сребърен кръст, поклащащ се на верижка около шията и.
— По-добре да потърсим другите — каза тя нервно. — Ще се тревожат за нас, Карл.
— Нека те ни намерят — каза той. — Скоро ще чуем виковете им.
— Може да се приберат вкъщи.
— Няма да си тръгнат без нас. Не се безпокой. Ще ги чуем скоро…
Той се наклони напред и посегна към разголените и под синята блуза рамене, очите му — фиксирани върху кръстчето.
Опита се да я целуне по устните, но тя извърна глава.
— Дай да те целуна, де — каза той задъхано. Дори в този момент осъзна колко смешно звучи, на какъв глупак се прави, но се насили да продължи.
— Дай целувчица, Вероника…
— Не, Карл, спри.
— Хайде…
Тя започна да се съпротивлява, изтръгна се от него и се изправи на крака.
Той се изчерви.
— Съжалявам — каза той. — Съжалявам.
— Добре…
— Мислех, че ти също искаш — каза той.
— Не трябваше да скачаш върху мене така. Не е много романтично.
— Съжалявам…
Тя тръгна, кръстчето се поклащаше. Беше очарован от него. Дали изобразяваше някакъв вид амулет целящ да я предпази от опасност като тази, от която току що се бе измъкнала.