— Хой, хой! — рече той само. — Хой, хой!
— Какво искаш да кажеш с това „хой, хой“? — тревожно запита Дребосъчето.
— Когато казвам „хой, хой“, искам да кажа „хой, хой“ — обясни Карлсон и погледна Дребосъчето с искрящи очи.
— А освен това пристига и чичо Юлиус — продължи Дребосъчето. — Той ще ходи на лекар да се лекува, защото сутрин се схващал.
И момчето разказа на Карлсон колко е досаден чичо Юлиус и как ще живее у тях през цялото време, докато родителите му кръстосват моретата с онзи бял параход, а Босе и Бетан ще са заминали в различни посоки.
— Просто се чудя как ще я бъде — промълви разтревожено Дребосъчето.
— Хой — провикна се Карлсон. — Ще прекарат две незабравими седмици.
— За мама и татко ли говориш, или за Босе и Бетан? — попита Дребосъчето.
— Не, за Носорога и чичо Юлиус — поясни Карлсон. Тогава Дребосъчето се разтревожи още повече. Но Карлсон го потупа утешително по бузата.
— Спокойствие, само спокойствие! Ще си играем с тях на добри игри, защото ние сме най-добричките в целия свят… поне аз.
И той даде един изстрел съвсем до ухото на Дребосъчето, който подскочи високо от уплаха.
— А клетият чичо Юлиус няма защо да ходи при лекар на лечение — заяви Карлсон. — С тази работа се заемам аз.
— Но как така! — учуди се Дребосъчето. — Ти не знаеш какво лечение е необходимо за хора, които се схващат сутрин?
— Аз ли не знам! — възкликна Карлсон. — Обещавам ти да направя чичо Юлиус подвижен и пъргав като ловджийско куче… За това има три начина.
— Какви са те? — попита Дребосъчето подозрително.
— Гнервиране, драскарване и фигуриране — обясни Карлсон. — От друго лечение няма нужда.
Дребосъчето се огледа с безпокойство, защото навсякъде от къщите хората започнаха да подават глави, за да видят кой стреля, а освен това той забеляза, че Карлсон отново зарежда пистолета.
— Не, Карлсон — помоли го Дребосъчето, — недей да стреляш повече!
— Спокойствие, само спокойствие! — каза Карлсон и след малко прибави: — Ей, знаеш ли за какво се замислих? Не смяташ ли, че и на Носорога тялото може би се схваща.
Преди Дребосъчето да успее да отговори, Карлсон ликуващо дигна пистолета и даде нов изстрел. Той прогърмя и проехтя над покривите. От околните сгради се разнесоха гласове, изплашени и сърдити, а някой дори се провикна за полиция. Дребосъчето просто загуби ума и дума. Но Карлсон си седеше и преспокойно дъвчеше една кифличка — последната.
— За какво врякат толкова — недоумяваше той. — Не знаят ли, че имам рожден ден?
Той глътна последния залък и подхвана една песен, една такава весела песничка, чиито звуци приятно се разляха в лятната вечер.
КАРЛСОН НАЙ-ДОБРИЯТ В КЛАСА
Майката и бащата заминаха на своето морско пътешествие в една вечер, когато дъждът се лееше така проливно, че барабанеше по стъклата на прозорците и плющеше във водосточните тръби. Десет минути преди да тръгнат, но не по-рано, госпожица Рог нахлу през вратата, мокра като кокошка и наежена като стар пират.
— Най-сетне — въздъхна майката, — най-сетне!
Цял ден я бе чакала и беше нервна, но госпожица Рог не можеше да разбере това. Тя заяви троснато:
— Не можах да дойда по-рано. Фрида е виновна. Майката искаше да поговори с госпожица Рог за толкова много неща. Но сега не оставаше никакво време, защото таксито вече чакаше долу на улицата.
— Най-важното е нашето малко момченце — каза тя и се просълзи. — Ох, дано не му се случи нещо, докато ни няма!
— Там, където съм аз, нищо не се случва — увери я госпожица Рог и бащата отбеляза, че напълно разбира това. Бил убеден, добави той, че всичко ще мине добре. Сетне бащата и майката се сбогуваха с Дребосъчето, прегърнаха го, втурнаха се навън и изчезнаха в асансьора… Така Дребосъчето остана сам с госпожица Рог.
Тя седеше край кухненската маса, едра, недодялана и начумерена, и приглаждаше мократа си коса с големите си груби ръце. Дребосъчето я погледна плахо и се поусмихна, за да се покаже любезен. Той си спомни как се страхуваше от нея, когато тя дойде за пръв път у тях, и колко противна му се беше сторила в началото. Но сега не бе така и дори му беше приятно, че тя е с него. И макар че можеше да стане голяма бъркотия, когато тя и Карлсон се намерят под един покрив, Дребосъчето все пак й беше благодарен, че е дошла. Иначе майка му за нищо на света не би му позволила да остане у дома и да бди над Карлсон. Това беше сигурно. Ето защо Дребосъчето още от самото начало реши да прояви любезност към госпожица Рог и учтиво я запита: