— Как е Фрида?
Госпожица Рог не отговори, а само изсумтя. Фрида беше сестра на госпожица Рог. Дребосъчето никога не беше я виждал, а само бе чувал да се говори за нея. И то твърде много. От госпожица Рог. Госпожица Рог живееше заедно с Фрида в една квартира на улица „Фрей“, но по всичко личеше, че съжителството им не бе от най-приятните. Дребосъчето бе подразбрал, че госпожица Рог е наежена против сестра си, защото считаше, че тя си придавала важност и се мислела за забележителна личност. Всичко бе започнало с това, че Фрида взела участие в едно телевизионно предаване за призраци, нещо, което бе вбесило госпожица Рог. Наистина по-късно в друго телевизионно предаване тя самата има възможност да покаже на целия шведски народ как се приготовлява вкусният миш-маш на Хилдур Рог, но това очевидно не се бе оказало достатъчно, за да натрие носа на Фрида. Може би тя продължаваше да си придава важност и да се мисли за забележителна личност, щом като госпожица Рог само изсумтя, когато Дребосъчето я попита:
— Как е Фрида?
— Благодаря, по всичко изглежда, че се чувствува добре — заяви госпожица Рог, след като се насумтя. — Сега пък си взе годеник, клетата душа!
Дребосъчето не знаеше какво точно да отговори, но все пак трябваше да каже нещо и тъй като искаше да се покаже учтив, рече:
— А вие, госпожице Рог, нямате ли си годеник?
Явно, че не биваше да казва това, защото госпожица Рог рязко скочи от мястото си и така започна да мие чиниите, че всичко се раздрънча.
— Не, благодаря — каза тя. — И хич не ми трябва. Не е речено, че всички трябва да са изкукуригали като Фрида.
Известно време тя мълчеше, миеше съдините и пяната хвърчеше наоколо. Но сетне, изглежда, се сети за нещо, защото с безпокойство се обърна към Дребосъчето.
— Слушай, надявам се, че онова отвратително дебело момче, с което си играеше преди, вече не идва тук, нали?
Госпожица Рог никога не бе разбрала, че Карлсон от покрива е един красив, умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си, а го мислеше за връстник и съученик на Дребосъчето и обикновен безобразник. А за това, че този безобразник можеше да лети, въобще не се замисляше. Беше убедена, че неговият мотор може да се купи във всеки магазин за играчки, ако човек разполага с достатъчно пари, и току мърмореше колко разглезени били в днешно време децата с подобни скъпи играчки. „Сигурно скоро ще започнат да летят до Луната, преди да са тръгнали на училище“, казваше тя. И ето че сега наричаше Карлсон „онова отвратително дебело момче“, нещо, което, според Дребосъчето, не бе особено любезно.
— Карлсон не е отвратителен… — започна той, но в този миг на външната врата се позвъни.
— Вай, дали не пристига вече чичо Юлиус! — извика Дребосъчето и се втурна да отвори.
Но не беше чичо Юлиус, а Карлсон. Един измокрен до кости Карлсон, който стоеше сред локвичка от дъждовна вода и гледаше Дребосъчето с укор.
— Колко дълго трябва да летя в дъжда и да ругая, само защото не можеш да оставиш прозореца си отворен — упрекна го той.
— Ти нали каза, че отиваш да си легнеш — защити се Дребосъчето, защото Карлсон действително беше казал такова нещо. — Мислех, че тази вечер изобщо няма да дойдеш.
— Можеше да се надяваш — заяви Карлсон. — Можеше да си помислиш: „Дали все пак няма да дойде този миличък, мъничък Карлсон. Ах, колко хубаво ще бъде! Да, може би ще дойде, защото сигурно иска да се срещне с Носорога.“ Не ти ли мина през ума такова нещо?
— Затова ли си дошъл? — попита боязливо Дребосъчето.
— Хой, хой! — провикна се Карлсон с искрящи очи. — Хой, хой! Ти какво си мислиш?
Дребосъчето разбираше, че не би могъл по-дълго време да държи на разстояние Карлсон и госпожица Рог, но не беше склонен да ги остави да се сблъскат още първата вечер. Той знаеше, че трябва да говори с Карлсон, но Карлсон вече беше на път към кухнята, настървен като ловджийско куче. Дребосъчето го настигна и го хвана за ръката.
— Слушай, Карлсон — започна да го увещава той, — тя мисли, че ти си мой съученик, и според мен, нека продължава да мисли така.
Карлсон се спря като закован. И в гърлото му нещо заклокочи както винаги, когато изпаднеше във възторг.
— Значи тя мисли, че и аз ходя на училище — зарадва се той и още по-поривисто се затича към кухнята.
Госпожица Рог дочу неговият галоп. Тъй като очакваше чичо Юлиус, тя се изненада, че един възрастен човек може да спринтира с такава скорост. С удивление гледаше към вратата, за да види този бегач, но когато тя се отвори и Карлсон нахлу в кухнята, госпожица Рог хлъцна, сякаш бе зърнала змия. И то такава змия, която по никакъв начин нямаше да търпи в своята кухня.