Тогава Дребосъчето побърза да направи всичко онова, което, според Карлсон, трябва да се направи за най-добрия приятел. Най-трудно беше да придума госпожица Рог за топлото какао и кифличките на Карлсон, но тя нямаше нито време, нито сили да се противи дълго, защото тъкмо печеше пиле за чичо Юлиус, който можеше да пристигне всеки миг.
— Сам се оправяй — каза му тя. И Дребосъчето се оправи. После Карлсон се разположи, кръгъл и румен, в леглото на Дребосъчето, облечен в бялата му хавлия, пиеше какао и си хапваше кифлички, а в банята висяха да съхнат ризата и панталоните му, бельото, обувките и чорапите му.
— Няма нужда да ми пееш тъжна песен — каза Карлсон. — Но започни вече да ме увещаваш да остана при тебе тази нощ.
— Наистина ли искаш това? — попита Дребосъчето.
В същия миг Карлсон пъхна в устата си цяла кифличка и не можа да отговори, а само усилено закима. Бимбо лавна. Той реши, че Карлсон не бива да лежи в леглото на Дребосъчето. Но момчето го взе в обятията си и му прошепна в ухото:
— Аз ще си легна на дивана и ще пренесем там твоето панерче.
Госпожица Рог пак задрънча със съдовете в кухнята и когато Карлсон я чу, проточи обидено:
— Тя не повярва, че съм най-добрият в класа!
— Толкова чудно ли ти се вижда — обади се Дребосъчето. Той наистина знаеше, че Карлсон е слаб както в четенето, така и в писането и смятането. Особено в смятането, въпреки че пред госпожица Рог бе заявил точно обратното.
— Трябва да се упражняваш — посъветва го Дребосъчето. — Искаш ли да те науча на малко аритметика?
Карлсон изсумтя така, че опръска с какао цялата стая.
— А не искаш ли аз да те науча на малко срам? Да не мислиш, че не владея арит… е, онуй, дето го каза?
Както и да е, не дойде ред за упражнения по аритметика, тъй като в този миг откъм външната врата се разнесе мощен звън. Дребосъчето разбра, че това не може да е друг освен чичо Юлиус, и се втурна да отвори. Той предпочиташе да посрещне чичо Юлиус сам и смяташе, че Карлсон ще остане в леглото. Но Карлсон бе на друго мнение. Той хукна подир Дребосъчето с развяваща се около краката му хавлия.
Дребосъчето отвори широко вратата и на прага действително стоеше чичо Юлиус с по една пътна чанта във всяка ръка.
— Добре дошъл, чичо Юл… — започна Дребосъчето, но не успя да продължи, защото в същия миг се разнесе ужасен гръм, а в следващия чичо Юлиус падна в несвяст на пода.
— Карлсон, как можа! — извика отчаяно Дребосъчето. Ах, колко съжаляваше, че подари на Карлсон този пистолет, — Какво ще правим сега? Защо направи така?
— Дадох салют — защити се Карлсон. — Нали винаги, когато пристигат по-изискани хора и високопоставени служители, в тяхна чест дават салюти.
Дребосъчето беше толкова нещастен, че му идеше да се разплаче. Бимбо лаеше бясно, а госпожица Рог, дочула изстрела, дотърча задъхана и започна да кърши ръце и да се вайка над клетия чичо Юлиус, който лежеше върху изтривалката, като преломен бор в гората. Единствен Карлсон приемаше всичко хладнокръвно.
— Спокойствие, само спокойствие! — повтаряше той.
И като грабна лейката, с която майката на Дребосъчето поливаше саксиите си, обля твърде щедро чичо Юлиус. Това наистина помогна, защото чичото бавно разтвори очи.
— Вали ли, вали — промърмори той, но когато зърна разтревожените лица край себе си, напълно се съвзе.
— Как… как… какво беше това? — изрева той ядосано.
— Просто приветствен салют — увери го Карлсон, — макар че отиде на вятъра, щом някои личности само знаят да припадат.
Но сега госпожица Рог обгради с грижи чичо Юлиус. Тя го избърса от водата, заведе го в спалнята и оттам се чуваше как му обяснява, че онзи дребен безобразник е съученик на Дребосъчето и че заслужава да бъде изхвърлен, щом си подаде носа.
— Ето, чуваш ли? — обърна се Дребосъчето към Карлсон. — Обещай ми никога вече да не даваш салюти!
— Както искаш — нацупи се Карлсон. — Ето, аз искам да създам празнично и приятно настроение на гостите, а нима някой се втурва към мен, за да ме целуне по двете бузи и да възкликне, че съм световен веселяк? Ами! Сополанци, припадачи, това сте вие от първия до последния!
Дребосъчето не го чуваше. Той се вслушваше във воплите на чичо Юлиус, които долитаха от спалнята. Дюшекът бил корав, хленчеше той, леглото му било късо, а одеялата — много тънки. Да, личеше си, че е пристигнал чичо Юлиус.
— От нищо не е доволен — каза Дребосъчето на Карлсон — Само от себе си е напълно доволен. Поне така мисля.
— Ако много ме помолиш, мога да му го избия от главата за най-кратко време — предложи Карлсон.
Но Дребосъчето започна да го увещава да се откаже от това си намерение.