КАРЛСОН ОСТАВА ДА СПИ ПРИ ДРЕБОСЪЧЕТО
Малко по-късно чичо Юлиус седеше край кухненската маса и ядеше пиле, а госпожица Рог, Дребосъчето, Карлсон и Бимбо стояха встрани и го гледаха. „Точно като цар“ — помисли си Дребосъчето. Защото учителката му бе разказала, че в стари времена, когато царете се хранели, наоколо заставали хора да ги гледат.
Чичо Юлиус беше дебел и изглеждаше много високомерен и самонадеян, но нали приблизително така са изглеждали и някогашните царе, припомни си Дребосъчето.
— Махнете оттук кучето — заповяда чичо Юлиус. — Знаеш, че не обичам кучета, Дребосъче.
— Но Бимбо не прави нищо — възропта Дребосъчето. — Той е съвсем кротък и добър.
Тогава върху лицето на чичо Юлиус се появи онова шеговито изражение, което приемаше винаги, щом намислеше да каже нещо неприятно.
— Значи така е прието в днешно време — рече той. — Малки момчета да възразяват, когато им се нареди нещо! Така е значи в днешно време… Не бих казал, че това ми се нрави.
До този момент Карлсон само гледаше пилето, но сега погледна замислено чичо Юлиус… и го гледа доста дълго време.
— Чичо Юлиус — рече той накрая, — казвал ли ти е някой, че си един красив, умен и прилично дебел мъж в разцвета на своите сили?
Такъв изискан комплимент чичо Юлиус очевидно не бе очаквал. Той много се зарадва. Това си пролича, въпреки че се помъчи да го прикрие. Той само се изсмя тихо, скромно и рече.
— Не, наистина никой не ми е казвал подобно нещо!
— Така ли? — учуди се Карлсон. — Тогава откъде-накъде в тиквата ти е влязла тая нелепа идея?
— Карлсон! Как можа … — укори го Дребосъчето, защото този път и той реши, че Карлсон е нахален. Тогава обаче Карлсон се ядоса:
— Веднъж: „Карлсон, как можа!“, втори път: „Карлсон, как можа!“, трети път: „Карлсон, как можа!“ — провикна се той. — Какво само ме обвиняваш? Аз нищо не съм направил!
Чичо Юлиус го изгледа строго, но сетне сигурно реши да се прави, че изобщо не го вижда. Той продължи да си яде пилето, а госпожица Рог го подканваше и увещаваше да си хапне повечко.
— Надявам се, че ви е вкусно — каза тя.
Чичо Юлиус така впи зъби в една пилешка кълка, че се чу как изхрущя, и рече със своя шеговит тон:
— Е, да! Макар че пилето е най-малко на четири-пет години. Познавам го по зъбите.
Госпожица Рог хлъцна и по челото й веднага се появиха две сърдити бръчки.
— Къде се е чуло и видяло пиле със зъби? — отсече тя троснато.
Тогава чичо Юлиус каза още по-шеговито:
— То няма, но аз имам.
— Доколкото съм чувал обаче, нощем нямаш — намеси се Карлсон и Дребосъчето стана моравочервен в лицето, защото той беше обадил на Карлсон, че когато отива да спи, чичо Юлиус слага своите зъби в чаша вода до леглото си.
За щастие в същия миг госпожица Рог започна да реве на глас, задето чичо Юлиус намирал пилето жилаво. Ако имаше нещо, което да я срази, то беше неодобрителната забележка относно нейните ястия. И затова сега заплака горчиво.
Чичо Юлиус не бе предполагал, че тя ще го вземе толкова навътре. Благодари на бърза ръка за вечерята и почти засрамен отиде да се разположи в люлеещия се стол, където можеше да се скрие зад един вестник.
Карлсон впери в него сърдит поглед.
— Уф, колко злобни могат да бъдат някои хора — заяви той, а после изтича и започна да милва госпожица Рог, където му попадне.
— Е де, е де, злато мое — утешаваше я той. — Жилави пилета … Това е само суета, а ти какво си виновна за това, че никога не си могла да готвиш като хората.
Но тогава госпожица Рог нададе див вой, а Карлсон получи такава плесница, че полетя заднишком през стаята и падна право в скута на чичо Юлиус, който си седеше в люлеещия се стол.
— Хой, хой — изкрещя Карлсон пронизително и преди чичо Юлиус да е успял да се отърси от него, той се настани удобно върху раменете му. Скри пръстите на краката си под хавлията, сви се и започна да се гуши, а в същото време гальовно замърка:
— Хайде да си играем, че уж си ми дядо и ще ми разказваш една приказка, ама да не е страшна, че много ще се изплаша.
Чичо Юлиус никак не искаше да става дядо на Карлсон, а освен това бе намерил нещо интересно във вестника. Без да му мигне окото, той изтласка Карлсон на пода и след това се обърна към госпожица Рог:
— Какво виждам тук във вестника? — попита той. — Разни шпиони летели из Васастан, а?
Дребосъчето се вцепени, когато чу това. Хубава беля! Защо трябваше чичо Юлиус да напипа именно този проклет вестник. Та той беше отпреди повече от седмица и отдавна трябваше да са го изхвърлили.
Но за щастие чичо Юлиус само се присмиваше на всичко, което пишеха във вестниците.