— Знаех си аз — рече той, — знаех си аз, че ти си най-стиснатият в цялото семейство, а това не е малко.
— Шт, не става дума за това — пресече го Дребосъчето, но Карлсон упорствуваше:
— Щеше да е много мило, ако ми беше дал цял вързоп с много ябълки и няколко круши, и няколко от ония дребни, вкусни жълти сливки, нали се сещаш!
— Стига си бърборил, Карлсон — продължи Дребосъчето. — Това е само за аритметиката… Ако мама ти даде една ябълка …
— Стой! — извика ядосано Карлсон. — Не съм съгласен с това. Какво е направила с останалите две, които одеве получих от нея?
Дребосъчето въздъхна:
— Скъпи Карлсон, ябълките нямат никакво значение. Само ги използувам, за да разбереш за какво става дума.
Карлсон изсумтя:
— Много добре разбирам за какво става дума. Става дума за това, че майка ти ми плюска ябълките, щом я изпусна от очи.
— Стига си бърборил, Карлсон — повтори Дребосъчето, — ако мама ти даде три ябълки …
Карлсон кимна доволен:
— Ето на! Виж как помага, когато човек си иска своето! Така си и знаех! Но сега се опитай да не объркаш пак всичко! От майка ти ще получа три ябълки, от баща ти две, от Босе две, от Бетан три и от теб една, защото си най-стиснатият …
— Добре, колко ябълки ще получиш тогава? — попита Дребосъчето.
— Ти как смяташ? — попита Карлсон.
— Аз нищо не смятам, защото знам колко са — увери го Дребосъчето.
— Е, кажи де — настоя Карлсон.
— Не разбираш ли, че ти трябва да го кажеш.
— Ще има да чакаш! Кажи ти, а аз се хващам на бас, че ще сбъркаш.
— Представи си пък, че няма — каза Дребосъчето. — Тогава ще получиш единайсет ябълки.
— Имаш много здраве! — обади се Карлсон. — Ето че удари на камък. Защото онази вечер задигнах двайсет и шест ябълки от една градина в Лидингьо4 и от тях ми останаха три и една малко нахапана. — Хайде сега да те видим какво ще кажеш?
Отначало Дребосъчето замълча и не знаеше какво да каже, но сетне му хрумна нещо.
— Ха, ха, ти ме излъга — заяви той. — Защото през месец юни по дърветата още не растат никакви ябълки.
— Така ли? — възрази Карлсон. — А вие откъде ги взехте? Ти и другите крадци на ябълки в тази къща?
Тогава Дребосъчето се отказа да учи Карлсон да смята.
— Сега поне знаеш какво е аритметика — отбеляза той.
— Знам, че е също като да крадеш ябълки — каза Карлсон. — А на това няма защо да ме учиш, защото вече си го знам. Аз съм най-добрият ябълков аритметар в целия свят и само да имам време, ще те заведа в Лидингьо, за да ти покажа как се прави.
Карлсон натъпка в устата си последния залък и веднага започна бой с възглавници, но не му потръгна, защото Бимбо бясно се разлая, когато Карлсон бухна възглавницата в главата на Дребосъчето.
— Бау-бау — рече Бимбо и захапа възглавницата, след което той и Карлсон започнаха да я дърпат насам и натам, докато тя най-сетне се спука.
Тогава Карлсон я подхвърли към тавана, а пухът се разхвърча и започна красиво да се стеле върху Дребосъчето, който се превиваше от смях на дивана.
— Струва ми се, че вали сняг — рече Карлсон. — И снегът се усилва ли усилва — продължи той, като метна възглавницата още веднъж. Тогава Дребосъчето обяви край на боя с възглавници, защото вече било време за сън. Беше много късно и от вестибюла се чу как чичо Юлиус пожела лека нощ на госпожица Рог.
— Сега отивам да си легна в онова късо легло — рече чичо Юлиус.
Внезапно Карлсон придоби необичайно весел вид.
— Хой, хой! — провикна се той. — Седя и си мисля за едно много весело нещо.
— Какво весело нещо? — заинтересува се Дребосъчето.
— Едно такова весело нещо, което се прави, когато се нощува при някой друг — обясни Карлсон.
— Да нямаш предвид номера с чаршафите, дето човек не може да се вмъкне в леглото? За него е вече много късно. Нали не смяташ да, го правиш?
— Не, защото е вече много късно — каза Карлсон.
— Именно — съгласи се доволен Дребосъчето.
— Затова не смятам и да го правя — увери го Карлсон.
— Чудесно! — зарадва се Дребосъчето.
— Защото вече го направих — поясни Карлсон. Дребосъчето изумен се привдигна от дивана.
— Но на кого … Да не би на чичо Юлиус? Карлсон се разкикоти:
— Ей, че си хитро момче, как можа да познаеш? Дребосъчето се бе настроил за смях още от боя с възглавници и сега прихна, макар и да знаеше, че не бива.
— Олеле, как ще се ядоса чичо Юлиус! — възкликна той.
— Да, и ми се иска да проверя това — рече Карлсон. — Затова ще излетя за малко да надзърна през прозореца на спалнята.
Изведнъж смехът на Дребосъчето секна.
— В никакъв случай! Представи си само, ако те види! Веднага ще помисли, че ти си онзи шпионин и можеш сам да си дадеш сметка какво ще последва.