Но Карлсон беше упорит. Когато човек е направил номера с чаршафите, трябва и да провери колко много ще се ядоса онзи, на когото го е погодил. Иначе нямало никакъв смисъл, уверяваше той.
— А освен това бих могъл да се скрия зад чадъра!
Той беше взел червения чадър на майката от антрето, защото навън продължаваше да вали проливно.
— Не искам да се измокри пижамата на Босе — подчерта Карлсон.
Той застана на отворения прозорец с разпънат чадър, готов да излети. Дребосъчето си помисли, че изглежда просто страшен, и възкликна умоляващо:
— Моля ти се, внимавай! Пази се да не те види, защото тогава я втасахме!
— Спокойствие, само спокойствие! — рече Карлсон и излетя навън в дъжда.
Дребосъчето остана в стаята и никак не беше спокоен, а напротив — толкова нервен, че започна да си гризе ноктите.
Минутите летяха, дъждът валеше, а Дребосъчето чакаше.
Тогава внезапно чу как чичо Юлиус сърцераздирателно се развика за помощ в спалнята. И веднага след това Карлсон влетя през прозореца. С доволно хихикане той изключи мотора си и остави чадъра да се оттича върху килима.
— Видя ли те? — попита тревожно Дребосъчето. — Успял ли е да си легне?
— Още продължава да се опитва — съобщи Карлсон.
В същия миг отново се разнесоха пронизителните викове на чичо Юлиус.
— Отивам да видя какво става с него — каза Дребосъчето и се втурна към спалнята.
Чичо Юлиус седеше на леглото, омотан в чаршафи, с побеляло лице и широко разтворени от ужас очи, а на пода до него бяха разхвърляни одеяла и възглавници.
— С тебе не искам да говоря — заяви чичо Юлиус, когато видя Дребосъчето. — Извикай ми госпожица Рог.
Но госпожица Рог изглежда също бе чула виковете, защото дотича задъхана от кухнята и се спря вцепенена на прага.
— Всемилостиви боже — простена тя, — наново ли си застилате леглото, господин Янсон?
— Съвсем не — рече чичо Юлиус, — въпреки че действително не ми харесва този нов начин за застилане на легла, който сте въвели в тази къща … Но сега не съм в състояние да мисля за това.
Той замълча, като само от време на време тихо простенваше. Тогава госпожица Рог се запъти към него с големи крачки и сложи ръка върху челото му.
— Как се чувствувате, господин Янсон, да не сте болен?
— Да, болен съм — въздъхна тежко чичо Юлиус. — Положително съм болен … Ти изчезвай оттук — обърна се той към Дребосъчето.
Дребосъчето изчезна. Но се спря отвън пред вратата, защото много му се искаше да чуе продължението на разговора.
— Аз съм разумен и трезвен човек — подхвана чичо Юлиус. — Нито вестниците, нито който и да било друг не може да ми внуши някакви си дивотии … Следователно трябва да съм болен.
— Но какво по-точно? … — попита госпожица Рог.
— Имам халюцинации … бълнувам — обясни чичо Юлиус. След това снижи глас, та Дребосъчето едва можа да чуе какво каза.
— Никому нито дума за това, госпожице Рог — прошепна чичо Юлиус. — Но трябва да ви кажа, че видях Сънчо.
КАРЛСОН УПРАЖНЯВА ГНЕРВИРАНЕ С КИФЛИЧКИ И ПАЛАЧИНКИ
Когато Дребосъчето се събуди на следващото утро, Карлсон беше изчезнал. Пижамата на Босе лежеше захвърлена на пода и прозорецът беше отворен, та Дребосъчето разбра, че Карлсон е отлетял у дома си. Той почувствува празнота, но може би така беше по-добре. Сега госпожица Рог нямаше за какво да мърмори. Дори нямаше нужда от това да узнае, че Карлсон е нощувал тук. Странно как всичко ставаше тихо, скучно и сякаш сиво, когато Карлсон го нямаше. Макар че беше толкова трудно човек да надзирава Карлсон, Дребосъчето винаги копнееше за него, когато не бяха заедно, и сега му се стори, че просто трябва да изпрати малък привет на Карлсон. Затова пристъпи към прозореца и дръпна три пъти въжето на камбаната, което беше така хитро скрито зад пердето. Това беше звънчевата инсталация, която Карлсон постави, за да може Дребосъчето да му дава сигнали. Когато дръпнеше въжето, горе у Карлсон звънваше едно звънче и Карлсон сам бе определил значението на съответния брой сигнали.
— Ако звъннеш веднъж, това означава „Ела тук“ — бе обяснил той, — два пъти означава „По никакъв начин не идвай“, а три пъти — „Как може на света да съществува такъв красив и умен, и прилично дебел, и храбър, и прекрасен във всяко отношение мъж, какъвто си ти, Карлсон!“
Именно това Дребосъчето искаше да каже сега на Карлсон. Той дръпна три пъти сигналния шнур и чу как камбанката зазвъня горе на покрива. А какъв отговор получи! Горе прокънтя мощен изстрел и Дребосъчето дочу, макар и много тихо и отдалече, как Карлсон пееше своето „Босе, бисе, басе, бисе, бум-тралала“.