— Недей, Карлсон, недей, Карлсон — прошепна Дребосъчето. Глупав Карлсон, качил се горе, стреля и вдига врява! Колко лесно биха могли Филе и Руле или други хора да го чуят и видят, да го заловят и да го продадат на редакцията на вестника За 10 000 крони!
— Но за това вече сам ще си е виновен — заяви Дребосъчето на Бимбо, който си лежеше в панерчето и имаше вид, сякаш разбира всичко. Дребосъчето си облече ризата и панталоните и започна да играе с Бимбо, докато очакваше къщата да се оживи.
Чичо Юлиус сигурно още не беше се събудил. Поне не се чуваше никакъв звук откъм спалнята. Но от кухнята постепенно проникна аромат на прясно сварено кафе и Дребосъчето отиде да види какво шета госпожица Рог.
Тя седеше там в цялото си величие и отпиваше първите глътки кафе за деня. При това, твърде странно, тя нямаше нищо против и Дребосъчето да се настани край масата. Тенджерата с каша не се виждаше, но госпожица Рог очевидно бе станала рано, за да опече пшеничени кифлички. Две тави с топли, ухаещи кифлички бяха поставени отстрани на мивката, а в панера за хляб на масата имаше още цял куп. Дребосъчето си взе една кифличка и чаша мляко и двамата с госпожица Рог закусваха в пълно мълчание. Накрая госпожица Рог каза:
— Чудя се как ли се чувствува Фрида в къщи! Дребосъчето замислено надникна над чашата с мляко. Дали госпожица Рог не чувствуваше тъй остро липсата на Фрида, както той чувствуваше отсъствието на Карлсон, когато бяха разделени!
— Мъчно ли ви е за Фрида? — любезно я попита той. Госпожица Рог се изсмя мрачно.
— Ти съвсем не познаваш Фрида!
Всъщност Дребосъчето никак не се интересуваше от Фрида, но госпожица Рог без съмнение искаше да си поприказва за нея и той продължи:
— За кого е сгодена Фрида?
— За един мошеник — отговори натъртено госпожица Рог. — Аз знам, че е мошеник, защото измъква парите й, това отдавна ми стана ясно.
Госпожица Рог скръцна със зъби веднага щом се сети за това и изведнъж даде израз на чувствата си. Горката, сигурно няма почти никого, с когото да си говори, помисли си Дребосъчето, щом като дори едно момченце като него й се струваше подходящ слушател на разказите за Фрида. А искаше да разказва! Дребосъчето трябваше да изслуша всичко за Фрида и нейния Филип, за това, колко щура била станала Фрида, откакто Филип й внушил, че имала такива хубави очи и такъв очарователен и добродушен нос, на който можело да се разчита по всяко време. Такива ги говорел Филип.
— Добродушен нос! — изсумтя госпожица Рог. — Е да, ако човек мисли за добродушно да носиш по средата на лицето си един средно голям картоф …
— А как изглежда самият Филип? — попита Дребосъчето, за да прояви някакъв интерес.
— Слава богу, нямам никаква представа — отвърна госпожица Рог. — Да не мислиш, че Фрида ми го е представила?
Госпожица Рог дори не знаеше какво работи този Филип. Но Фрида й казала, че имал колега на име Рудолф.
— Според Фрида, той бил подходящ за мен, но, разбира се, никога нямало да ме вземе, защото аз на нищо не съм била приличала, както казва тя… Не, нямам си нито добродушен нос, нито нещо подобно — заключи госпожица Рог и отново изсумтя.
После внезапно стана и отиде да вземе нещо от антрето. А в същия миг, в който тя излезе от кухнята, през прозореца влетя Карлсон.
Дребосъчето истински се ядоса.
— Слушай, Карлсон, нали изрично те Помолих да не летиш, когато госпожица Рог или чичо Юлиус могат да те видят…
— И затова летя, когато госпожица Рог или чичо Юлиус не ме виждат — заяви Карлсон. — Всъщност аз изобщо не се виждам — добави той и се пъхна под кухненската маса. И там се спотайваше, скрит зад спуснатите краища на покривката, когато госпожица Рог се върна с жилетка в ръце.
Тя си досипа кафе, взе още една кифличка и продължи да говори:
— Както казах, не мога да се похваля с очарователно добродушен картофен нос.
Тогава прозвуча някакъв глас, един такъв странен глас, като на циркаджиите, които говорят през корема и дето не можеш да определиш точно откъде идва, та този глас каза:
— Не, защото твоят прилича повече на краставица с брадавици.
Госпожица Рог така подскочи, че кафето се разплиска, и погледна подозрително Дребосъчето.
— Ти ли си толкова нахален?
Дребосъчето се изчерви и не знаеше какво да отговори.
— Не — запъна се той, — но по радиото май че предават някаква програма за зеленчуци, за домати, краставици и други подобни.
Хитро го измисли, защото в кухнята на семейство Свантесон наистина се чуваше радиото на съседите. А госпожица Рог беше го забелязала и се бе оплакала още по-рано, когато беше у тях.